Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Хайде, да вървим каза той грубо.
Вледенена от ужас, Мери си спомни как беше счупил врата на нападателя. Черното острие, забито в окото на другия. И всяващия страх самоконтрол на Хал.
Той беше... смъртта. Скрита зад привлекателна външност.
- Махни се от мен! - Тя се препъна в собствените си крака и той протегна ръка към нея. - Не! Не ме докосвай!
- Мери...
- Стой далеч от мен! - Тръгна заднишком към ресторанта, протегнала ръце напред, за да не му позволи да се приближи до нея. Като че ли това можеше да го спре.
Хал я последва. Мощните му крайници не й оставяха никакъв шанс.
- Чуй ме...
- Трябва... - Тя прочисти гърлото си. - Трябва да се обадя на полицията.
- Напротив.
- Бяхме нападнати! А ти... уби хора. Искам да се обадя...
- Това беше лична работа. Ченгетата не могат да те защитят. А аз мога.
Мери спря, осъзнала грозната истина за неговата самоличност. Сега всичко придоби смисъл. Смъртоносната заплаха, скрита зад чара му. Пълната липса на страх, когато бяха нападнати. Твърдата му решимост да не замесва полицията. Господи, и фактът с каква лекота беше строшил врата на мъжа - като че ли беше правил това и преди.
Хал не искаше тя да се обади на 911, защото беше от другата страна на закона. Той беше същият като онези, които му се бяха нахвърлили.
Пъхна ръка под мишница, за да хване здраво чантата си, преди да побегне отново. И осъзна, че я няма.
Хал изруга невъздържано.
- Изгубила си чантата си, нали? - Огледа се. - Чуй ме. Мери, трябва да дойдеш с мен.
- Проклета да съм, ако го направя.
Хукна към ресторанта, но той застана пред нея, препречи й пътя и я хвана за ръцете.
- Ще викам! - Тя погледна към служителите на паркинга, бяха на около трийсет метра от тях. - Ще викам така, че гърлото да ме заболи!
- Животът ти е в опасност, а аз мога да те защитя. Имай ми доверие.
- Не те познавам.
- Не е така.
- О, прав си. Ти си красив, така че не може да си лош.
Той посочи с пръст към парка.
- Спасих живота ти. Нямаше да си жива сега, ако не бях аз.
- Чудесно. Много ти благодаря. А сега ме остави!
- Не искам да правя това - прошепна той. - Наистина не искам.
- Какво?
Той махна с ръка пред лицето й.
И изведнъж тя вече не си спомняше защо бе така ядосана.
19
Застанал пред Мери, чиито спомени бяха оставени на милостта му, Рейдж си каза, че трябва да довърши започнатото - да се изтрие от паметта й като досадно петно. Да, и как това щеше да им помогне? Беше оставил един, а може би и двама лесъри живи. Ще я спаси. Ако онези кучи синове бяха отмъкнали чантата й беше в опасност. Обществото вече отвличаше цивилни, които не знаеха нищо за братството, а какво ли оставаше за нея, като я бяха видели с него.
По дяволите, как трябваше да постъпи в този момент? Можеше да я остави сама в дома й, защото адресът й със сигурност беше записан в шофьорската книжка и къщата й щеше да е първото място, което лесърите щяха да посетят. Да я заведе на хотел, също не беше решение, защото нямаше как да е сигурен, че ще остане в стаята си. Тя нямаше да съзнава, че трябва стои далеч от дома си, защото нямаше да помни нападението. Искаше да я заведе в имението - поне докато не измисли как да се справи с тази неочаквана буря. Проблемът беше, че рано или късно, някой щеше да разбере, че тя е в стаята му, което щеше да е лоша новина за всички. Дори заповедта на Тор да изтрие спомените от паметта й да бъде отменена, пак нямаше му помогне в този случай. Хората не бяха допускани техния свят. Беше прекалено опасно. Последното, от което Братството имаше нужда, беше човечеството да узнае за съществувам на тяхната раса и тайната им война с лесърите.
Да, обаче той беше отговорен за живота на Мери. А правилата бяха създадени, за да бъдат нарушавани...
Може би щеше да убеди Рот да я пусне вътре. Неговата шелан беше наполовина човек и откакто двамата бяха заедно, слепия крал беше омекнал по отношение на жените. Тор не можеше да не зачете думата на краля. Никой не можеше.
Но Мери трябваше да бъде в безопасност, докато Рейдж уреди въпроса.
Замисли се за къщата й. Тя се намираше в усамотена местност, така че ако нещата се объркаха, можеше да я защитава, без полицията да се намеси. Имаше достатъчно оръжие в колата. Щеше да се обади на Рот оттам.
Умът на Рейдж спря да се лута. Щеше да изтрие спомените от главата й до момента на слизането им от колата. И тя нямаше да си спомня дори целувките им.