Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Справяш се добре - прошепна той. Погали я по бузата с палец, а в същото време мислеше какво му се иска да направи с нея в спалнята.
Тялото му незабавно реагира, странното жужене полази като горещи тръпки по гръбнака му.
- Трябва да се обадя набързо. Мога ли да се кача горе, за да остана сам? - Разбира се. Аз ще те чакам тук.
- Няма да се бавя.
Изтича до спалнята й, като в същото време извади мобилния си телефон от джоба. Проклетото нещо имаше лека пукнатина причинена вероятно от ритниците на някой от лесърите, но все още работеше. Свърза се с гласовата поща на Рот, остави кратко съобщение и започна горещо да се моли скоро да получи отговор.
Прецени набързо доколко е подсигурен вторият стаж и слезе долу. Мери седеше на дивана, подвила крака под себе си.
- Какво ще гледаме? - запита той и провери дали до вратата и про-зорците не е долепено някое бледо лице.
- Защо непрекъснато се оглеждаш, като че ли се намираш някоя задна уличка?
- Съжалявам. Стар навик.
- Вероятно си бил в някой специален отряд.
- Какво искаш да гледаме? - Отиде до рафтовете, върху които бяха подредени дисковете й.
- Ти избери. А аз ще облека нещо... - Изчерви се. - Е, ще бъда искрена, нещо по-удобно. И по което няма трева.
За да е сигурен, че е в безопасност, той я изчака в подножието на стълбите, откъдето я чуваше как се движи из спалнята. Когато тя тръгна отново да слиза по стълбите, той бързо приближи отново до рафтовете.
Един поглед към колекцията й от филми му беше достатъчен да разбере, че е в беда. Имаше множество чужди заглавия и само няколко американски, сред които две романтични класики - „Незабравима любов" с Кари Грант и „Казабланка".
Абсолютно нищо от Сам Рейми или Роджър Корман . Нима не беше чувала за „Злите мъртви"? Чакай, имаше надежда. Извади обложката на един диск. „Носферату - симфония на ужаса" Класическият немски филм за вампири от 1922 - ра.
- Намери ли нещо, което да ти харесва? - попита тя.
- Да. - Той хвърли поглед през рамо.
О... Господи! Беше облечена като за правене на любов или поне така реагираше той на фланеленото долнище на пижама обсипано със звезди и луни, на късата бяла тениска и велурените мокасини.
Тя подръпна тениската си в напразен опит да прикрие по-голяма част от тялото си.
- Обмислях дали да не облека дънки, но съм уморена, а обикновено си лягам така... Удобно ми е, почивам си. Нали разбираш, нищо луксозно.
Харесваш ми - каза той с нисък и плътен глас. - Имаш наистина уютен домашен вид.
По дяволите. Видът й извикваше у него желание да я схруска. След като пусна филма, той взе сака, занесе го до дивана и седна на другия му край. Изтегна се, преструвайки се, че се отпуска. Не искаше да я плаши. А истината беше, че бе изключително напрегнат. И нямаше как да е другояче, докато чакаше лесърите да нахлуят. Молеше се Рот да се обади всеки момент и копнееше да целуне вътрешната част на бедрата й.
- Можеш да вдигнеш краката си върху масичката, ако искаш. - каза тя.
- И така ми е добре. - Изключи нощната лампа вляво от себе си с надеждата тя да заспи. Защото така щеше да може да обиколи къщата и да дебне, без да я тревожи.
Петнайсет минути след началото на филма тя каза:
- Съжалявам, но смисълът започва да ми се губи.
Погледна я. Беше се свила на кълбо, косата й се беше разпиляна по раменете. Кожата й блестеше леко на светлината на екрана, клепачите й бяха натежали.
Така ще изглежда и на сутринта, когато се събуди, помисли си той.
- Легни си, Мери. Аз ще остана още малко, о'кей? Тя се зави с меко кремаво одеяло.
- Да, разбира се. Но, хм. Хал...
- Чакай. Може ли да ме наричаш с... другото ми име?
- Добре. Какво е то?
- Рейдж.
Тя смръщи вежди.
- Рейдж?
- Да.
- Разбира се. Това прякор ли е?
Той затвори очи.
- Да.
- Е, Рейдж... Благодаря ти за вечерта. За това, че се съобразяваш с мен.
Той изруга тихо с мисълта, че би трябвало да му зашлеви шамар, а не да му благодари. Той едва не беше станал причина за смъртта й. Сега тя беше мишена за лесърите. А ако знаеше дори само половината от нещата, които искаше да направи с тялото й, вероятно щеше да се заключи в банята.
- Няма проблеми, знаеш ли - измърмори сънено тя.
- За какво?
- Знам, че искаш да бъдем само приятели.
Приятели?
Тя се усмихна сковано.
- Не искам да мислиш, че съм разбрала погрешно онази целувка пред къщи. Знам, че не беше... е, нали разбираш. Както да е, не трябва да се страхуваш, че ще си въобразя нещо.