Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Което, като се имаше предвид всичко, беше добре. Дяволите да го вземат. Беше я тласнал твърде далеч, твърде бързо, а той самият едва не се беше разпаднал. Докато я галеше с ръце и устни, странното жужене в тялото му се усили до кресчендо. Особено когато тя взе ръката му и я постави между бедрата си.
- Хал? Мери го гледаше объркана. - Какво има?
Почувства се едновременно успокоен и виновен, когато я погледна в широко отворените й очи и накара спомените й да потънат още по-дълбоко в подсъзнанието й. Беше изтривал паметта на безброй жени преди, без дори да се замисли. Но с Мери се чувстваше така, сякаш й отнемаше нещо. Сякаш извършваше посегателство спрямо нея.
Прокара длан през косата си, сграбчи един кичур и му се прииска да го изтръгне из корен.
- Е, добре, щом предпочиташ да пропуснеш вечерята и да се при-береш у дома, няма проблеми. И аз имам нужда от време, за да поохладя страстите.
- Добре, но... имам чувството, че искахме да направим нещо. - Сведе поглед към тялото си и започна да маха тревата от дрехите си. - Макар че, като се има предвид какво направих с полата си, преди да тръгнем от къщи, вероятно не трябва да се показвам на обществено място. Знаеш ли, мислех си, че съм махнала всичката трева от... Чакай малко, къде е чантата ми?
- Може би си я оставила в колата.
- Не. Аз... О, Господи! - Тя затрепери неконтролируемо, дишането й стана бързо и плитко. Очите й горяха трескаво, - съжалявам, аз... имам нужда... О, по дяволите!
Ефектът се дължеше на адреналина, който изпълваше й. Умът й може и да беше спокоен, но тялото й все още беше заредено със страх.
- Ела - каза той и я притисна към тялото си. - Нека те подържа в прегръдките си, докато премине.
Той шепнеше в ухото й, но внимаваше ръцете й да не намерят кинжала под мишницата му, нито деветмилиметровата „Берета" на кръста му. Очите му се стрелкаха наоколо, погледът му обхождаше сенките на парка вдясно и вляво около ресторанта. Отчаяно искаше да я отведе в колата.
- Толкова съм объркана - каза Мери, притиснала лице в гърдите му. - Отдавна не съм изпитвала паника.
- Не се тревожи за това. - Тя спря да трепери и той се дръпна. - Да вървим.
Седнаха в понтиака и Рейдж се почувства много по-добре когато включи на скорост и излезе от паркинга. Мери се огледа.
- Страхотно. И тук я няма чантата ми. Вероятно съм и я оставила вкъщи. Днес все нещо забравям. - Облегна се назад, затърси из джобовете си. - Аха! Поне ключовете ми са у мен.
Излязоха от града бързо и безпрепятствено. Понтиакът спря пред къщата й, Мери прикри прозявката си и протегна ръка към вратата на колата. Той постави длан върху нейната.
- Позволи ми да бъда джентълмен и да ти отворя.
Тя се усмихна и сведе поглед към земята като човек, който не е свикнал да се суетят около него.
Рейдж слезе. Подуши въздуха и остави слуха и зрението да проникнат в мрака. Нищо. Абсолютно нищо.
Отиде до задната част на колата, отвори багажника, извади огромен туристически сак и отново застина. Всичко беше спокойно.
Отвори й вратата, а Мери смръщи вежди, като видя чантата преметната през рамото му. Той поклати глава.
- Не възнамерявам да прекарам нощта при теб. Просто току що забелязах, че ключалката на багажника ми е повредена, и не искам да оставя това вътре. Нито да го изпускам от погледа си.
Но дяволите, не обичаше да я лъже. Стомахът му буквално се прео-бръщаше. Мери сви рамене и отиде до входната врата.
- Трябва да има нещо важно в сака ти.
Да, достатъчно оръжие да изравни със земята десететажна сграда. А пак не му се струваше достатъчно да я защити.
Тя изглежда, се чувстваше неловко. Отключи и пристъпи в къщата. Той я остави да се разходи из стаите, да запали осветлението и да победи нервността си, но остана плътно до нея. Следваше я и оглеждаше вратите и прозорците. Всичките бяха заключени. Мястото беше добре подсигурено. Поне приземният етаж.
- Искаш ли нещо за хапване? - попита тя.
- Не.
- Аз също не съм гладна.
- Какво има на горния етаж?
- Спалнята ми.
- Ще ми я покажеш ли? - Трябваше да огледа и втория етаж.
- Може би по-късно. Искам да кажа, наистина ли трябва да я видиш? Ъъ... о... по дяволите. - Тя спря и втренчи поглед в него с ръце на хълбоците. - Ще бъда откровена с теб. В тази къща никога не е стъпвал мъж. И съм забравила какво е да се държиш гостоприемно.
Той пусна чантата на пода. Беше готов за битка и напрегнат, но пак му беше останала достатъчно енергия да я желае. Фактът, че друг представител на силния пол не беше влизал тук, в нейното лично пространство, му доставяше огромно удоволствие. Сърцето му пееше.