Най-добрата жена от космическите сили

— Какво му става?

Черити сви рамене.

— Не знам — отвърна тя. Изненада се сама колко лесно й се изплъзна тази лъжа.

— Може би се сърди, че му отнемаме играчката — каза Майк.

Сега вече Кройд доби леко изплашен вид.

— Но вие ще го върнете обратно, нали?

— Разбира се, ако не паднем с него от облаците. — Майк вдигна раницата си от земята и се отправи към хеликоптера.

Кройд спря, за да си запали цигара. Издуха синьо облаче дим подир Майк и се усмихна с престорено злорадство.

— Не ми се ще особено да изпробвам пръв машината. Можете ли да управлявате такова нещо?

Майк кимна.

— Естествено — отвърна той обидено.

— Не е чак толкова естествено — отговори Кройд, когато се приближиха до хеликоптера. — Знам, че можете да пилотирате космически кораб, но това тук е нещо съвсем различно, повярвайте ми. Нямате никакви помощни инструменти. Никакви компютри, които да коригират грешката ви. Няма дори висотомер. Поне не такъв — добави той, — който да работи. Да се пилотира машина като тази, се иска голям усет.

Вече бяха стигнали при хеликоптера. Кройд отвори вратата на кабинката, отстъпи назад и направи жест, поканвайки ги да влязат. Майк се поколеба едва забележимо, после се стегна, хвърли багажа в тясното пространство между седалките и тромаво се покатери вътре. Черити чу въздишката му.

— Господи, та това нещо сигурно е още от каменната ера!

Кройд кимна равнодушно.

— Бъдете доволен, че е така, лейтенанте! Ако беше правен десет години по-късно, изобщо нямаше да можем да го използваме.

— Затова ли избрахте тази развалина? — попита Черити.

Кройд не показа с нищо дали определението „развалина“ го е засегнало. Той само кимна.

— Отчасти — призна Кройд. — Аз също бих предпочел по-нова техника, повярвайте ми. Но не би имало никакъв смисъл. Щяха да ни трябват седмици, за да поправим някоя от тези електронни играчки, ако изобщо успеем. Това тук… — той потупа с длан пилотската кабина и целият хеликоптер леко потрепери, — е нещо като динозавър, разбирате ли? Обикновен груб двигател, много по-добър от каквато и да е електроника. — Посочи към мотора, прикрепен зад и над пилотската кабина. — Бижуто горе ни накара да си поблъскаме главите, но сега отново може да работи.

— Откъде взехте резервните части? — попита Черити.

— Резервните части ли?

— Бобината за запалване, свещите, разпределителя… — Тя махна с ръка, за да покаже, че би могла да продължи този списък, но счита това за излишно.

— Отникъде — отвърна лаконично Кройд. — Всичко е собствено производство. Ръчна изработка по добрия стар американски начин. — Той се усмихна леко. — Ако се наложи да кацате, внимавайте моторът да не изгасне, защото няма стартер.