Конспирация за Короната

чен погребален напев. Тъжната, депресираща музика извикваше най-неп-

риятните моменти от живота му и го изпълни с огромна мъка, изцедила

решителността му. Краката му се наляха с олово, сърцето му се сви. Дви-

жението напред се превърна в усилие.

Щом групата прекрачи прага, големите врати започнаха да се съби-

рат, затваряйки се с оглушителен гърмеж. Помещението бе добре освете-

но, макар източникът да не бе ясен. Беше невъзможно да се прецени дъл-

бочината на пропастта или височината. И двете се проточваха в нищото.

– Има ли и други затвори като този? – попита Майрън с разтреперан

глас, докато вървяха по моста.

– Бих се осмелил да кажа, че този е уникален – отвърна Олрик.

– Доверете ми се, аз разбирам от затвори – каза им Ройс. – Този е

уникален.

Групата замлъкна. Ейдриън бе последен, концентрирайки се върху

движението на краката си. Майрън бе разперил ръце като въжеиграч. Ол-

рик, полуприклекнал, бе протегнал ръце като че ще залази всеки миг.

Ройс обаче крачеше небрежно с вдигната глава и често се оглеждаше, за

да проучи обкръжението им.

Напук на вида си, мостът бе здрав. Прекосиха успешно до малък ар-

косан вход в тъмната кула. Веднъж прекосили моста, Ройс се обърна към

Олрик.

– Доста свободно оповестявахте личността си, Ваше Величество –

каза укорително. – Не си спомням да сме обсъждали план, където ти вли-

заш и изръсваш „Ей, аз съм новият крал, елате ме убийте.“

111

Конспирация за Короната

– Не си мислиш, че тук има убийци, нали? Знам, че си мислех, че то-

ва е капан, обаче огледай се! Ариста никога не би могла да уреди всичко

това. Или наистина си мислиш, че и други ще могат да се промъкнат през

скалната врата?

– Мисля, че няма причина да поемаме ненужни рискове.

– Ненужни рискове? Шегуваш ли се? Не смяташ прекосяването на

хлъзгав, тесен мост над пропаст, кой знае колко дълбока, за риск? Убий-

ците са ни най-малкият проблем.

– Винаги ли създаваш толкова проблеми на охранителите си?

Единственият отговор на Олрик се състоеше в презрителен взор. Ар-

ката отвеждаше в тесен коридор, който от своя страна преминаваше в

голяма кръгла стая. Построена като амфитеатър, галерията съдържаше

стълби и каменни пейки, разположени в кръг, всяка следваща по-ниско

от предишната. Това насочваше цялото внимание към центъра на стаята.

На дъното на стълбите имаше балкон, а двайсет фута по-надолу имаше

кръгла сцена. След като слязоха по стълбите, Ейдриън можеше да види, че на сцената няма нищо освен един стол и разположил се в него мъж.

Ярък лъч бяла светлина освети отвисоко седналата фигура. Не изг-

леждаше ужасно стар, само наченки сивота обагряха иначе черната дълга

до раменете коса. Черни, мрачни очи се взираха изпод открояващо се че-

ло. Лицето му с високи скули бе чисто, което изненада Ейдриън – всички

известни нему магьосници носеха дълги бради като белег на професията.