Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
– Коридорът продължава.
– Още лица? – попита Олрик.
– Още лица – потвърди крадецът.
– Поне не сме на дъжда – рече Ейдриън, опитвайки се да звучи бод-
ро. – Можеше все още да сме… – когато се обърна, го очакваше шок. Ко-
ридорът се простираше зад тях привидно без край. – Къде е стената, през
която минахме току-що? – той пристъпи и протегна ръка. – Не е илюзия.
Коридорът продължава.
Обръщайки се, Ейдриън видя Ройс да натиска стените на коридора.
За разлика от скалата навън, камъкът тук не поддаде.
– Е, това ще поусложни нещата – промърмори крадецът.
– Трябва да има и друг изход, нали? – гласът на Олрик леко потре-
перваше.
Ройс погледна назад, сетне напред и въздъхна:
– По-добре да тръгнем в посоката, в която влязохме. Ето ти обратно
пръстена, Олрик, макар да не съм сигурен дали ще ти е от полза тук.
Крадецът ги поведе надолу по коридора. Проверяваше всичко, което
му се струваше съмнително. Коридорът продължаваше като че ли цяла
вечност. Въпреки че тунелът изглеждаше изцяло равен и прав, Ейдриън
се зачуди дали джуджетата не са построили недоловима крива, която да
го превърне в затворен кръг. Притесняваше се и за количеството масло в
лампата на Майрън. Не след дълго щяха да останат в пълен мрак.
Еднообразното обкръжение затрудняваше преценката на изминатото
разстояние. След известно време нещо светещо се появи далеч напред.
Дребна светлина подскачаше и лъкатушеше. С приближаването й се дочу
ехото на остри, уверени стъпки. Ейдриън вече можеше да различи носе-
щата лампата фигура. Висока и стегната; носеше ризница с качулка. Над
нея имаше червено-златно наметало, което блестеше в светлината на лам-
пата. Ризницата бе декорирана с царски герб, изобразяващ небесна коро-
на и инкрустиран скиптър над разделен на четири щит, поддържан от два
изправени един срещу друг лъва. На пояса му висеше украсен меч, а на
главата му имаше островръх сребърен шлем, изящно украсен с позлатен
бръшлян. Под шлема надничаха две тъмни очи с още по-мрачен поглед.
– Защо сте тук? – тонът му бе порицателен и укорителен.
Имаше пауза преди Ройс да отговори:
– Да посетим затворника.
107
Конспирация за Короната
– Това не е позволено – бе твърдият отговор.
– Тогава Есрахаддон е все още жив? – запита Олрик.
– Не изричай това име! – изрева войникът. Хвърли напрегнат поглед
през рамо. – Не и тук, никога. Не трябваше да идвате.
– Може, обаче сме тук и трябва да видим Есра… затворника – отго-
вори Ройс.
– Това няма да е възможно.
– Направи го възможно – заповяда Олрик. Гласът му бе висок и за-
поведен. Той пристъпи иззад другите. – Аз съм крал Олрик Меленгарски, господар на земята, по която стъпваш. Няма да ми казваш какво е и какво
не е възможно в границите на собственото ми кралство.
Стражникът отстъпи крачка назад и огледа Олрик критично.
– Липсва ти корона, кралю.
Олрик изтегли меча си. Държеше го ловко въпреки размера му. На-
сочи острието към войника.
– За липсата на корона компенсирам с меча.
– Меч няма да ти свърши работа. Никой тук не се страхува вече от
смъртта.
Ейдриън не можеше да каже дали тежестта на меча или тежестта на
думите на стража накара Олрик да смъкне острието.
– Имаш ли доказателство за сана си?
Олрик протегна свита в юмрук ръка.
– Това е печатът на Меленгар, символ на Есендън и емблема на това
кралство.
Стражникът погледна пръстена и кимна.
– Ако ти си властващият над това кралство, имаш правото да влезеш.
Но знай това: тук се таи магия. Ще сториш добре да ме следваш плътно.
Той се обърна и ги поведе по пътя, по който бе дошъл.
– Разпознаваш ли емблемата на пазача? – прошепна Ейдриън на
Майрън, докато вървяха подире му.
– Да, това е гербът на Новронската империя, носен от имперската
градска стража на Персепликуис. Много е стар.
Пазачът ги изведе от пълния с лица коридор, за което Ейдриън бе
признателен. Коридорът преминаваше в масивна пещера със сводест та-
ван, издълбан от камък и поддържан от идентични по състав колони. На-
редените по стените факли разкриваха впечатляващо пространство. Из-
глеждаше достатъчно голямо да побере цял Медфорд. Прекосиха го по
тесни мостове, издигащи се над пропасти и преминаваха през отворени
108
Майкъл Дж. Съливан
арки, които се издигаха като дървета, клоните на които поддържат плани-