Отвъд реката, сред дърветата

Жалко, че не сме десет срещу един. Можеше и да се бием. Не би трябвало да ги обвинявам, тъй като са победени.

Не трябваше да се държат така към човек с моя чин и на моята възраст. Беше глупаво да мислят, че всички петдесетгодишни полковници не разбират езика им. Или пък, че възрастните пехотинци няма да се бият толкова рано сутринта при такова скромно превъзходство.

Щеше да ми бъде много неприятно, ако трябваше да се бия в този град, защото обичам хората тук. Щях да избягна това. Но не можаха ли тези лошо възпитани младежи да разберат с какво животно си имат работа? Не знаят ли кога човек започва да върви така? Не са ли им известни някои от другите признаци, по които се разпознават бойците така безпогрешно, както рибарите — по белезите на порязаните им от въжето ръце?

Наистина те видяха само гърба ми, задника, краката и ботушите. Но мисля, че трябваше да се досетят от походката ми. А може би тя се е изменила? Но когато ги погледнах и си помислих: „Хвани ги и ги прати и двамата по дяволите!“, вярвам, че разбраха. Разбраха съвсем ясно.

Колко струва все пак човешкият живот? В нашата армия — десет хиляди долара, ако си плащаш застраховката. Какво общо, по дяволите, имат парите със случката? О, да, мислех си за тях, преди да се появят онези негодници. Колко ли пари спестих на моето правителство, докато хора като Бени Майрс бъркаха в меда?

Да, каза той, а колко загуби то от теб при Шато, като се смятат по десет бона на глава? Ех, мисля, че никой освен мене не разбра това. Не си струва да им го казвам сега. Твоят шеф, генералът, го отдаде на превратностите на войната. В армията знаят, че такива неща са неизбежни. Постъпваш, както ти е заповядано, излизаш от касапницата и ставаш герой.

Господи, колко ми е противна голямата касапница, мислеше той. Но заповедите са си заповеди и трябва да ги изпълняваш. А грешките не ти дават да заспиш. Но защо, по дяволите, трябва да им се оставяш? Никой не е имал полза от това. Разбира се, те са в състояние да пропълзят понякога в чувала. Могат да пропълзят и да останат при теб цяла нощ.

Горе главата, момче, каза си той. Не забравяй, че имаше много пари, когато се захвана с ония двамата. Можеха да ти изпразнят джобовете, ако беше загубил. Не си в състояние да нанасяш силни удари с ръце, а оръжие нямаш.

Така че не унивай, момче, мъж, полковник или разжалван генерал. Вече почти стигна пазара, без дори да забележиш.

А това, че не забелязваш, е лошо, добави той.