Отвъд реката, сред дърветата
- Автор: Хемингуэй Эрнест Миллер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоянка Сербезова
- Жанр: История
Электронная книга - «Отвъд реката, сред дърветата». Краткое содержание книги:
— Мисля, че в този хотел не върви човек да извика: „Горе ръцете!“ — бе казал полковникът. — Но ти излагаш вашия град.
Мъжът, облечен в жилетка на райета, с фашистка мутра, мълчеше и полковникът го беше подканил:
— Продължавай, момче, претърси и останалата част. Аз не нося военни тайни при тоалетните си принадлежности.
Оттогава приятелството им стана съмнително и полковникът се забавляваше, опитвайки се да поема безшумно сутрешния вестник от ръката на мъжа в раираната жилетка веднага щом чуеше или видеше, че вестникът се показва изпод вратата.
— Е, добре, днес ти спечели, негоднико — каза той на най-добрия венециански диалект, който можа да си припомни в този ранен час. — Иди да се обесиш.
Но те не се бесят, мислеше той. Просто са длъжни цял живот да пъхат вестници под вратите на хората, които дори не ги мразят. Сигурно е доста труден занаят да си бивш фашист. Може пък да не е бивш фашист. Знае ли човек.
Не мога да мразя фашистите, мислеше той. Дори и фрицовете, защото, за нещастие, съм войник.
— Слушай, Портрете — каза той, — трябва ли да мразя фрицовете само заради това, че ги избиваме? Трябва ли да ги мразя като войници и като човешки същества? Според мен — прекалено лесно решение.
— Е, добре, Портрете. Забрави, че съм те питал. Забрави го. Не си още достатъчно възрастен, за да знаеш дали е така. Ти си с две години по-млад от момичето, което изобразяваш, а тя е по-млада, но и по-стара от ада — доста древно място.
— Слушай, Портрете — каза той, осъзнавайки, че отсега нататък, докато е жив, ще има на кого да говори през ранните часове, когато се събуди.
— Слушай какво ти казвам, Портрете, хайде да пратим по дяволите моя въпрос. Още си прекалено млад, за да знаеш. Това е едно от нещата, за които не трябва да се говори, дори когато са верни. Има много неща, които не мога никога да ти кажа и може би така е по-добре за мене. Вече почти е дошло времето и за мене нещо да е добре. Какво мислиш, че би било добре за мене, Портрете?
— Какво става, Портрете? — попита го той. — Огладняваш ли? Защото аз огладнях.
Натисна звънеца за келнера, който носеше закуската.
В следващите няколко часа телефонен разговор нямаше да има — той знаеше това, макар че светлината беше много силна и всяка вълна в Канале Гранде се виждаше, натежала от вятъра, с оловен цвят, а приливът разливаше вода върху стъпалата на пристана пред двореца, точно срещу стаята му.
Младите спят здраво, мислеше той. Те заслужават това.
— Защо трябва да остаряваме? — попита той келнера, който беше влязъл със стъкленото си око и менюто.
— Не знам, господин полковник. Предполагам, че това е естествен процес.
— Да, и аз мисля така. Яйца на очи. Чай и препечен хляб.
— Не искате ли нещо американско?
— Всичко американско, без мене, да върви по дяволите. Gran Maestro дойде ли?
— Той получи вашата „Валполичела“ във fiascos по два литра, а аз донесох тази гарафа с вино.
— Това се казва човек! Господи, как бих желал да му дам един полк!
— Не мисля, че би го искал в действителност.
— Да — съгласи се полковникът. — И аз самият не го искам в действителност.
Глава деветнадесета
Полковникът закуси, без да бърза, като боксьор, който е бил ударен лошо, чува „четири“ и знае как да си почине през останалите пет секунди.
— Портрете — каза той, — и ти също трябва да се отпуснеш.
— Единственото нещо, което ще ти се отдаде трудно. Това в, живописта се нарича статичен елемент. Разбираш ли, Портрете, почти в нито една картина, имам предвид най-вече живописта, няма движение. В някои има, но те са много малко.
— Бих искал собственичката ти да е тук и тогава щеше да има движение. Как може момичета като тебе и нея да знаят много неща, когато са толкова дяволски млади, и да бъдат така красиви?
— У нас, щом едно момиче е наистина хубаво, то непременно е от Тексас и може би, ако ти провърви, ще е в състояние да ти каже кой месец на годината е, но в замяна на това всички могат да броят добре.
— Учат ги да броят, да държат събрани краката си и да си навиват косата. Понякога, Портрете, заради греховете си, ако имаш грехове, трябва да опиташ да спиш с момиче, което е навило косата си, за да бъде хубаво на другия ден, не същата вечер. Те никога не бяха хубави същата вечер, а на другия ден, когато за тях имаше конкуренция.