47-ият самурай [bg]

Това бе третият снимачен ден на „Учителката в черно“ и не вървеше никак добре.

— Може би е от прекалено старание, мила — нежно каза Шогуна.

— Притеснявам се заради пикселите.

Все едно да работиш без мрежа. Във всичките си други филми Сакура бе пикселирана — тоест при обработката на филмите половите органи на нея и на мъжете, с които играеше, бяха замаскирани на компютърна програма. Разбира се, това беше чисто психологически момент, защото на екрана всичко се виждаше, но някак си знанието, че най-интимните части на тялото й ще бъдат показани леко размазано, я освобождаваше и й позволяваше да играе с необуздания плам, на който толкова се възхищаваха режисьорите и милионите й почитатели.

В един момент на кариерата си като актриса обаче тя трябваше да се сбогува с пикселите и да навлезе в света на стопроцентовата голота. В Япония тези продукти, разбира се, бяха забранени с решение на Комисията по етика на филмовите продукти, но след като комисията бе подчинена на Японската видео асоциация (ЯВА), а Шогуна беше неин председател, тоест на практика диктуваше решенията й, той можеше необезпокоявано да продава такива продукти. Престъпността и полицията работеха за него. Трудно беше, но той го бе постигнал.

— Мила моя. Знаеш, че същността на чиджо е честността. Трябва да навлезеш в чиджо, да забравиш пикселите и да споделиш красотата си с цяла Япония.

Чиджо беше в основата на империята му. Думата означава „лека жена“ или „развратница“. Целият му бизнес се крепеше на мита, че във всяка кротка японка, тиха и учтива, работлива и скромна, деликатна и облечена с вкус, се крие един необуздан сексуален демон.

Шогуна първи го беше забелязал. Учителката, почитана и всяваща страхопочитание, бе централна фигура в японската култура и традиция — но въпреки това зад класическия й външен вид, сдържаността и гордостта се криеше развратница, която напада учениците си, малтретира ги сексуално, принуждава ги да сложат женски дрехи и буквално ги изнасилва във всевъзможни позиции.

Бе започнал с учителки, но бързо премина към други властни личности: стюардеси, секретарки, медицински сестри, активистки, дори за времето, когато актрисите позастарееха, бе измислил неочакваната категория „зрели домакини“.

Това беше златна мина. Парите течаха като река. Гладът за такива филми беше удивителен.

— Помисли така — каза той на младата красавица. — Ние си имаме нашия японски начин на живот. Чужденците, особено американците, искат да ни командват. Стремят се да променят начина ни на съществуване, да ни унищожат. Не с атомни бомби и войни, а със своята култура, грубия си, агресивен, невеж начин на съществуване. Ти, моя малка Сакура, трябва да се опълчиш срещу тях. Ти не си обикновена актриса, ти си самурай, войник на предната фронтова линия в битката срещу Америка. Разбираш ли, мила моя, защо е толкова важно да намериш в себе си този самурайски дух, да му дадеш воля пред камерата, да го разпространиш, да се превърнеш в истинска чиджо. Точно така, чиджо е самурай на плътта.