Споделен живот

Брайън

В самото начало никога не ни е известно дали отиваме да угасим пожар, предизвикан от готварска печка или от огън за прогонване на насекоми. В два часа и четирийсет и шест минути миналата нощ светлините на горния етаж светнаха. И звънците зазвъняха, но не мога да кажа, че изобщо ги чувам някога. След десет секунди бях облечен и излизах от стаята си в пожарната. След двайсет слагах оборудването си, придърпвах дългите ластични тиранти, нахлузвах коравото си яке. Две минути след тревогата Цезар караше колата по улиците на Алър Дарби; Поли и Ред отговаряха за противопожарната машина и крана и седяха на задната седалка.

След малко ясното осъзнаване се върна при нас на частични ярки проблясъци: спомнихме си, че трябва да проверим дихателното си оборудване; нахлузвахме ръкавиците си; операторът се обади да ни съобщи, че къщата е на Хъдингтън Драйв; изглежда, ставаше въпрос за пожар в цялата сграда или в отделно нейно крило и има пламъци.

— Завий наляво — казах на Цезар.

Хъдингтън беше само на осем пресечки от дома ми.

Къщата приличаше на зиналата паст на някой дракон. Цезар я обиколи възможно най-бързо, опитвайки се да ми предостави възможност да я огледам от три страни. После всички изскочихме от колата и за миг останахме загледани в зрелището: четирима Давидовци срещу един Голиат.

— Приготви петсантиметрова струя — наредих на Цезар, който тази нощ отговаряше за помпата.

Към мен се втурна жена по нощница. Беше обляна в сълзи, а за полите й се държаха три деца.

— Mija12! — изкрещя тя и засочи с пръст. — Mija!

— Dônde esta?13 — Застанах пред нея, за да не вижда нищо друго, освен лицето ми. — Cuantos anos tiene?14

Тя посочи към прозорец на втория етаж.

— Tres15 — извика.

— Капитане — извика Цезар, — готови сме.

Чух воя на втора приближаваща се кола; подкреплението пристигаше.

— Ред, направи отдушник в североизточния край на покрива; Поли, сложи мокрите части върху червените и ги изстреляй, когато има къде да ги насочим. Има дете на втория етаж. Влизам да видя дали мога да стигна до него.

Това, което ме очакваше сега, не беше сцена от въздействащ и драматичен филм, на която героят отива да спечели своя „Оскар“. Ако влезех вътре, а стълбището беше рухнало… ако цялата сграда заплашваше да се срути… ако температурата беше станала толкова висока, че всичко е готово да избухне… щях да се върна и да поискам подкрепление от хората си. Сигурността на спасителя е по-важна от тази на спасявания.

Винаги.