Споделен живот

— Колата ти вони на цигари — казвам.

— Да. Но миризмата прикрива тази на разлято уиски. — Зъбите му проблесват в мрака. — Защо? Притеснява ли те?

— Донякъде.

Джес се пресяга през мен към жабката. Изважда пакет „Мерите“ и запалка, пали цигарата и издухва дима към мен.

— Извинявай — изрича, но всъщност не съжалява.

— Може ли и на мен?

— И на теб какво?

— Една цигара — толкова са бели, сякаш блестят.

— Искаш цигара? — ухилва се Джес.

— Не се шегувам — отвръщам.

Джес вдига вежда и обръща волана изключително рязко, помислям си, че ще се преобърнем. Спираме на отбивката сред облак прах. Брат ми включва светлините в купето и разтърсва пакета така, че от него изпада цигара.

Струва ми се толкова крехка между пръстите ми, като фината кост на птичка. Хващам я така, както според мен трябва да го направи драматична героиня, между показалеца и средния пръст. Поднасям я към устните си.

— Първо трябва да я запалиш — разсмива се Джес и щраква запалката „Зипо“.

По дяволите, няма начин да се наведа към пламъка; по всяка вероятност ще запаля косата си вместо цигарата.

— Ти го направи — казвам.

— Не. Ако ще се учиш, ще научиш всичко — отново щраква запалката.

Докосвам цигарата до пламъка и всмуквам силно, както съм виждала да прави Джес. Гърдите ми сякаш се пръсват, започвам да кашлям невероятно силно и за минута ми се струва, че усещам дробовете си чак в основата на гърлото, розови и гъбести. Джес се залива от смях и издърпва цигарата от ръката ми, преди да съм я изпуснала. Всмуква силно на два пъти и я изхвърля през прозореца.

— Добър опит — казва.

Гласът ми стърже така, сякаш в гърлото ми има пясък:

— Все едно съм облизала грип.

Докато се опитвам да си спомня как се диша, брат ми пак излиза на пътя.

— Какво те накара да поискаш да пробваш?

Свивам рамене.

— Помислих си: „Защо не?“.

— Ако ти трябва списък на греховете, да ти направя.

Не отговарям и той хвърля поглед към мен.

— Ана — казва, — не постъпваш грешно.

Вече сме спрели на паркинга на болницата.

— Не постъпвам и правилно — изтъквам.

Той изключва двигателя, но не понечва да излезе от колата.

— Помисли ли за змея, който пази пещерата?

Присвивам очи.

— Говори на английски.

— Ами, предполагам, че мама спи на не повече от два метра от Кейт.

Мамка му! Не мисля, че майка ми ще ме изгони, но със сигурност няма да ме остави насаме с Кейт, а точно сега искам това повече от всичко друго. Джес поглежда към мен.

— Дори да видиш Кейт, няма да се почувстваш по-добре.