Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Докато работеше, Занчи ни разказа за свети Рох, италианския светец, покровител на болните от чума. Бяхме видели лика му из целия град: как посещава поразените от чума в болницата, където, разбира се, той също бил поразен от тази болест; как вдига робата си, за да покаже белега на чумата на бедрото си. Според Занчи той допълзял до гората и легнал в очакване на смъртта, придружен единствено от кученцето си, което всеки ден му носело хляб, отмъкнат от градските пекарни; като отплата за добрината му и грижите за болните обаче се явил ангел, който да се грижи за него, и той по чудо бил спасен.
Забелязвах скептицизма на господаря си, при все че изчака да излезем, преди да заяви:
– Поредните суеверия. Хората могат да преживеят чумата. Ако издържат до петия ден, телесните течности са спечелили битката. Това няма нищо общо с молитвите или добротата, пред очите ми повече грешници са възвръщали здравето си, отколкото светци! Но названието Големия мор не е дадено просто така
– Казват, че един на всеки трима на това място е загинал през 1630 година.
Един на всеки трима. Сега си спомням тези зловещи думи.
Алис. Зидана. Исмаил.
Алис. Зидана. Аз.
Алис. Исмаил. Аз.
Нощ след нощ се тормозя от този ужас.
Пощенски гълъби пристигат от Фес ден след ден с ужасни вести. Хората умират на пазара, по улиците, падат мъртви от мулетата си на път към магазина. Там, където щавят кожите и се смята, че неприятните миризми на гуано и урина, използвани при обработката на кожите, със сигурност предпазват от напастта, един човек се килва в ямите за боядисване, незабелязан от останалите. Трупът му се появява избелял и боядисан в отровно жълто, затова в началото го мислят за демон от пъкъла. Епидемията не зачита социалното положение, нито добротата: сред починалите има пазители на реда, благородници и марабути; има имами и мюезини. Исмаил връща съобщение, в което нарежда преброяване на населението, инструктира разделяне на града на сектори и преброяване на жертвите по улици, за да се установи средна стойност. По този начин скоро става ясно, че загиналите са вече повече от шест хиляди; цифрата се удвоява, а след това още веднъж с всяка изминала седмица. Калайджията моли за аудиенция при султана.
– Господарю – започва официално той, – епидемията е смъртоносна и извън контрол. Трябва да се преместим от Мекнес в планините.
Разбира се, Абделазиз, който стои от дясната страна на султана, възразява:
– Мекнес е напълно безопасен, господарю. Никой тук не е заразен и можем да бъдем сигурни, че такъв няма да влезе през портите ни.
Той хваща ръката на Исмаил – единственият човек, който може да дръзне да докосне султана без позволение – и го отвежда настрани. Бен Хаду ги гледа, докато се отдалечават, след това се обръща и среща погледа ми.
– Значи, си още жив, Нус-Нус? – пита меко. – Мислех, че би искал да знаеш, че племенникът на Абделазиз го няма вече. Изпратих го във Фес. – Окото му се присвива. Намигване или тик? При Калайджията никога не можеш да бъдеш сигурен.
Исмаил нарежда портите на двореца да се заключат, така че Мекнес да бъде напълно изолиран, а пътниците, пристигащи от заразените градове, да бъдат убивани мигом, щом бъдат видени. Категоричен е: няма да напусне новата си столица, въпреки че изпитва постоянен страх от заразата и ни кара да проверяваме тялото му денем и нощем за зловещите признаци на болестта. Дори прекара две последователни нощи сам, за пръв път през петте години, в които му служа, а следващия път, когато избира момиче, съвкуплението е белязано от безразличие, сякаш съзнанието му е заето с нещо друго.
Няколко дни по-късно настъпва първата смърт в Мекнес. Дали е съвпадение, че умира точно съпругата на гледача на пощенските гълъби? Исмаил нарежда всички птици да бъдат умъртвени; убеден е, че са летели през заразен въздух. Чакаме. Вероятно си е отишла от някаква болест, нещо, което прилича на чумата. Още обмисляме възможните варианти, докато умират още трима, които нямат никаква връзка с починалата жена.