Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Щом чува това, Исмаил пребледнява. Кара ме да му разкажа всичко, което знам за чумата в Европа, всичко, което съм научил от предишния си господар, и онова, което съм видял по време на пътуванията си. Поръчва птичи маски за двора и настоява всички да ги носим в негово присъствие. Маски върху маските. Храната му се приготвя единствено от ръцете на Зидана. Тя седи, навела глава над тенджерата, а той застава срещу нея с броеницата си. Биха създали впечатление за уютна домашна гледка, ако не беше огромната бяла човка върху лицето на Зидана, докато султанът седи насреща ѝ и следи всяко нейно движение като огромна хищна птица. Той се храни отделно от двора, което означава, че ние с Амаду се ползваме от същата привилегия, и при все че менюто ни е еднообразно (всеки ден нахут и кускус), не се разболяваме.
Точно когато изглежда, че епидемията няма да се разпространи в Мекнес, чумата взима първата си жертва в харема: Фатима. Започва с главоболие, след това се появяват болки в ставите и никой не подозира, че може това да е началото, защото Фатима винаги се оплаква от нещо или някого в търсене на внимание. Но щом започва потенето и подуването на бубоните, виковете ѝ се чуват до другия край на двореца. Исмаил е разстроен – тя го е дарила с двама сина, въпреки че единият почина. Изпраща да доведат доктор Салгадо.
Какво може да направи бедният лекар? Докато той пристигне, болната е впила ноктите в тялото си. Охлажда я, пуска ѝ кръв, увива я в студени кърпи. Щом това не помага, той се допитва до Зидана, която приготвя лапа за прогонване на лошите течности вън от червата. Гнойта, която изтича, вони толкова лошо, че дори докторът излиза във вътрешния двор да повърне. Час след това тя е мъртва и по стечение на обстоятелствата същото се случва с момчето ѝ. В този момент успешният план на хаджиба рухва изведнъж.
Щом вестта стига до султана, той влетява в харема, вижда Салгадо, който бърза да си отиде оттам, и в миг на безумие и мъка вади меча си и го съсича, задето не е успял да я спаси.
И ето че сме затворени в най-прекрасния дворец на света, заобиколени от смърт и руини, без да има кой да се погрижи за нас в бедата. Изпратен съм в медината, за да открия с всички възможни средства друг европейски доктор. Напускам двореца с птичата си маска, натъпкана с билки, и се отправям към града. Мястото е странно и променено. Централният площад е опустял, поне от хора. Из сенките се спотайват мършави котки и мяукат жално, като минавам покрай тях; уличните кучета лежат уморено на една страна, няма кой да ги прогони. Откривам едно безпризорно магаре да броди около сергиите с подправки. Всички дюкяни и кервансараи са затворени. От уличките на медината се виждат само бели стени и заключени порти. Въпреки че семейният живот в мароканските къщи се крие зад тези стени, тишината е зловеща; изглежда и гълъбите са отлетели. Щом доближавам меллах, сърцето ми подскача от пронизителен писък, изведнъж тичешком иззад ъгъла се появява чисто гола жена. Толкова е невероятно да видиш необлечена жена на публично място, че оставам като хипнотизиран. Тича право към мен, черната ѝ дълга коса се вее около главата ѝ, а устата ѝ е отворена в ридание. От бузите ѝ тече кръв, раздрала ги е с ноктите си. Покрита е с белезите на чумата: тъмни рози по бедрата и гърдите. Изпадам в ужас и се долепям до стената, а тя притичва покрай мен, без да ме види.
Малеео. Древна майко, запази ме!
Тръгвам бързо към меллах. Тропам силно на вратата на къщата на Даниел ар-Рибати. Звукът кънти по тясната уличка, чужд на тишината наоколо. Толкова е тихо, че чувам собственото си дишане, хриптящо заради маската. Стоя там дълго, чакам, но не чувам нищичко. После се отваря капак на прозорец над мен и виждам неясен силует. Не мога да кажа дали е самият Даниел, или някой от слугите му, докато не чувам глас:
– Кой е?
Измествам птичата маска за миг, за да покажа лицето си, и малко след това в краката ми издрънчава връзка железни ключове. Влизам в прохладното тъмно помещение.
– Приличаш на демон от картина на Йеронимус Бош. – Даниел се появява от ъгъла на стълбището. Изглежда едновременно развеселен и притеснен.
Чувствам се нелепо, затова свалям маската, а търговецът слиза по стълбите тичешком и ме прегръща топло. Усещането да съм така притиснат към друго човешко същество е странно. Не мога да си спомня кога за последно ми се е случвало. Стоя известно време така, неспособен да отвърна, не знам какво да направя, но накрая го прегръщам и аз.