Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Изповядвам - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изповядвам

Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:

Изповядвам
1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 288
Перейти на страницу:

– Какво търсиш?

– Документи. От магазина, от Тона.

– Да ти помогна, ако искаш.

– Не, защото не знам какво търся.

А аз толкова се зарадвах от това, че майка и аз се разговорихме. За кратко, но се разговорихме. Хрумна ми лошата мисъл добре че баща ми умря, защото така майка и аз можем да си говорим. Но не исках да мисля така, ставаше против волята ми. Но истината е, че от този ден очите на майка заблестяха.

Тогава извади три-четири кутийки и ги сложи на масата. Отидох до масата. Тя отвори една: вътре имаше златна перодръжка със златен писец.

– Я виж ти – казах възхитен.

Майка затвори кутийката.

– Злато ли е?

– Не знам. Предполагам.

– Не бях я виждала.

– Нито пък аз.

Веднага прехапа устни. Остави кутийката със златната перодръжка, за която не знаела, че е там, и отвори друга, по-малка, зелена на цвят. С треперещи пръсти извади розовото памуче.

* * *

С годините разбрах, че животът на майка не е бил никак лесен. Вероятно не е било добро решение да се омъжи за баща ми, въпреки че той толкова елегантно е свалял шапката си, за да я поздрави и да й каже как си, красавице. Сигурно щеше да бъде по-щастлива с някой друг мъж, който от време на време да не е прав или пък да сбърка, или да вземе да се разсмее просто така. Всички вкъщи бяхме белязани от неподкупната сериозност на баща ми, леко покрита с житейска горчивина. Макар че по цял ден наблюдавах и бях доста умно дете, трябва да призная, че само подочувах нещо, без да разбирам какво става. Затова, като венец на тази вечер, страхотна за мен, защото ми се струваше, че съм си върнал майка, попитах ще мога ли да уча с Виал, майко? Майка замръзна на място. Няколко мига гледа стената и аз си помислих хайде пак постарому, вече никога няма да ме погледне. Но тя се усмихна едвам-едвам и отвърна остави ме да го обмисля. Като че ли тогава осъзнах, че положението може да започне да се променя. Промени се, разбира се, но не както аз бих желал. Естествено, ако не беше така, нямаше да те срещна. Забелязала ли си, че животът е необяснима случайност? Два милиона сперматозоиди от бащата, а само един опложда зрялата яйцеклетка. Това, че си се родила ти, че съм се родил аз, е огромна случайност. Можеше да се родим милиони различни същества, които да не бъдем нито ти, нито аз. Това, че на двамата ни харесва Брамс, също е случайност. Това, че в твоето семейство има толкова много мъртви и толкова малко оцелели. Само случайност. Ако нашите гени, а после и съдбите ни пред някое от милионите възможни кръстопътища се бяха отклонили от предначертания път, нямаше да може да се напише всичко това, което бог знае кой ще прочете. Колко жестоко.

* * *

След тази вечер нещата започнаха да се променят. Майка прекарваше много часове затворена в кабинета като баща ми, но без лупа, преглеждаше буква по буква всички документи от касата благодарение на това, че 615428 вече беше публично достояние. Толкова презираше стила на баща ми, че даже не благоволи да смени шифъра на сейфа, за което й бях благодарен, без да съм наясно защо. И часове наред преглеждаше ли, преглеждаше книжа или пък разговаряше с непознати мъже с очила, които си ги слагаха или сваляха според това дали четяха документи, или гледаха майка, и всички говореха тихо, всички бяха много сериозни и нито аз, нито Карсън, нито дори мълчаливият Черен орел не можехме да разберем за какво става дума. След няколко седмици шепот, съвети на ухо, препоръки, повдигане на вежди и кратки, но съкрушителни коментари, майка прибра всички книжа в сейфа, 615428, и сложи няколко документа в една тъмна папка. И точно в този момент смени шифъра на сейфа. Тогава облече черното си палто върху черната рокля, пое дълбоко въздух и се появи изненадващо в магазина, а Сесилия я поздрави, добър ден, госпожо Ардевол. Тя отиде направо в кабинета на господин Ардевол, влезе, без да поиска разрешение, сложи леко ръка на телефона, който ползваше смаяният господин Беренгер, и прекъсна телефонния му разговор.

– Ама какво, дявол го взел...

Госпожа Ардевол се усмихна и седна пред господин Беренгер, който, видимо раздразнен, седеше на сивото кресло на Феликс. Остави тъмната папка на масата.

– Добър ден, господин Беренгер.

– Раговарях с Франкфурт. – Удари сърдито и отсечено с длан по масата. – Много трудно се свързах, по дяволите!

1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 288
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)