Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]

– Що не си... – креснаха добичетата и се втурнаха към нас. Голяма грешка – Били дори не си направи труда да заеме някоя по-героична стойка, а вдигна длани пред себе си, сякаш се опитваше да отблъсне прекалено нахална поклонничка, след което рязко ги изпъна напред. Притворихме очи, за да избегнем познатата ни вече до втръсване ярковиолетова светкавица. Когато пламъците се разсеяха, с умиление видяхме как на мястото на побеснелите тролове са изникнали десетина стръка пресен праз лук. Само един от тях бе пощаден от магията на Били: той висеше във въздуха на десетина педи от пода с тъпо изражение на мутрата, но въпреки всичко се опитваше да се пресегне и да докопа бухалката си от земята.

– Виж какво, уважаеми – повиши тон Били – не ме карай и теб да превръщам в здравословен обяд! Кажи къде криете Брайън и ще ти се размине. Дори, ако съм в много добро настроение, може и да върна облика на приятелчетата ти.

Тролът се поколеба, но в края на краищата се предаде и посочи безмълвно с тлъстия си пръст към огромния гоблен, покриващ стената вляво от нас. Били махна с ръка и безвкусната бродерия отлетя встрани, разкривайки масивна дървена врата. Тръгнахме по коридора, който бе зад нея, и не след дълго стигнахме до малка стаичка, пълна с бъчви, стъкленици, тенджери и какво ли още не. В дъното ѝ забелязахме Брайън, овързан като парче селски салам за един стол. Беше налапал някаква тръбичка, другият край на която бе потопен в малко буренце, чието съдържание прогресивно намаляваше. Миризмата на коняк бе навсякъде – чак очите ни се насълзиха от колосалното количество спиртни изпарения, с които бе просмукана стаята.