Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Пет часа, размишляваше Опал и се сви в мястото си като доволна котка. Мога да отделя пет часа.

По-късно Артемис и Зеленика се раздвижиха в местата си. Глас ги свести с няколко волта от вълшебната пръчица.

— Добре дошли обратно в земята на осъдените — каза Опал. — Какво мислите за совалката ми?

Корабът беше впечатляващ, въпреки че караше Артемис и Зеленика към смъртта им. Седалките бяха покрити с незаконно придобита животинска кожа, а декорът беше по-плюшен от средностатистическия дворец. От тавана се провисваха холограмни кубове за забавление в случай че пътниците искаха да гледат филм.

Зеленика започна леко да се гърчи, когато осъзна на какво седи.

— Кожа! Животно такова!

— Не — каза Опал. — Ти седиш върху животното. Както ти казах, вече съм човек. А това правят хората, одират животни за собствена изгода. Не е ли така, господарю Фоул?

— Някои го правят — каза Артемис студено. — Аз лично не го правя.

— Наистина, Артемис — каза лукаво Опал. — Не мисля, че това те прави светец. От това, което чувам, готов си да експлоатираш Народа също, колкото и аз.

— Може би. Не си спомням.

Опал стана от мястото си и си направи лека салата от бюфета.

— Разбира се, изтриха ти паметта. Но със сигурност трябва да помниш сега? Дори подсъзнанието ти не може да отрече, че това се случва.

Артемис се съсредоточи. Спомняше си нещо. Размити изображения. Нищо много конкретно.

— Спомням си нещо.

Опал вдигна очи от чинията си.

— Така ли?

Артемис я погледна студено.

— Помня как преди Вихрогон те победи с по-висшия си интелект. Сигурен съм, че ще го направи отново.

Разбира се, Артемис не си спомняше наистина това; просто повтори това, което Зеленика му бе казала. Но това изявление постигна желания ефект.

— Този абсурден кентавър! — изпищя Опал и хвърли чинията си към стената. — Имаше късмет, а аз бях възпрепятствана от онзи идиот Мъх. Не и този път. Този път аз съм ковач на собствената си съдба. Както и на вашата.

— И какво е този път? — каза присмехулно Артемис. — Още един организиран бунт? Или може би механичен динозавър?

Лицето на Опал побеля от гняв.

— Няма ли край наглостта ти, Кално създание? Този път няма някакви малки бунтове. Имам по-мащабно виждане. Ще доведа хората при Народа. Когато двата свята се сблъскат, ще има война и моите осиновени хора ще победят.

— Ти си фея, Гномски — намеси се Зеленика. — Една от нас. Заоблените уши не могат да променят това. Не мислиш ли, че хората ще забележат, че не растеш?

Опал потупа Зеленика по бузата почти нежно.

— Мой беден, скъп, недоплатен полицай. Не мислиш ли, че не съм помислила за всичко това, докато гниех в онази кома почти година? Не мислиш ли, че не съм помислила за всичко? Винаги съм знаела, че хората рано или късно ще ни открият, затова съм се подготвила.