Измамата на Опал [bg] [ЛП]
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #4
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Марти Бенева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Измамата на Опал [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Опал се наведе и раздели черната си като смола коса, за да разкрие триинчов белег на скалпа си, който магически избледняваше.
— Да направя ушите си овални не беше единствената операция, която си направих. Поставих също нещо в черепа си.
— Хипофизна жлеза — предположи Артемис.
— Много добре, Кално създание. Сравнително дребна човешка хипофизна жлеза. ЧХР е един от седемте хормона, които отделя хипофизната жлеза.
— ЧХР? — прекъсна я Зеленика.
— Човешки хормон на растежа — обясни Артемис.
— Точно така. Както предполага името, ЧХР подпомага растежа на различни органи и тъкани, особено мускули и кости. За три месеца пораснах с цели два сантиметра. О… Може би няма да успея за баскетболния отбор, но никой никога няма да повярва, че съм фея.
— Не си никаква фея — каза Зеленика горчиво. — В сърцето си винаги си била човек.
— Това трябваше да е обида, предполагам. Може би си го заслужавам, като се има предвид какво ще ти сторя. След час няма да има достатъчно останало от вас, за да запълните ковчежето.
Това беше понятие, което Артемис не беше чувал досега.
— Ковчеже? Звучи като пиратски израз.
Опал отвори таен капак в пода и разкри малко отделение.
— Това е ковчеже. Терминът е въведен от контрабандисти на зеленчуци преди повече от осем хиляди години. Тайно отделение, което ще остане незабелязано от служителите. Разбира се, в днешно време с рентгенови и инфрачервени лъчи и камери със сензори кутиите са безполезни. — Опал се усмихна лукаво като дете, което бе поправило учителя си. — Освен, разбира се, ако кутията не е изградена от охладена стелтова руда и има вътрешни прожектори, за да излъже рентгена и инфрачервените лъчи. Единственият начин да засечеш тази кутия е да сложиш крак в нея. Така че дори ако ПНЕ свали совалката ми, няма да намерят нищо от това, което се опитвам да внеса. Което в този случай е буркан шоколадови трюфели. Едва ли незаконно, но охладителят е пълен. Шоколадовите трюфели са моята страст, знаете ли? През цялото време, през което ме нямаше, трюфелите бяха едно от двете неща, за които жадувах. Другото беше отмъщение.
Артемис се прозя.
— Очарователно. Тайно отделение. Само какъв гений си. Как можеш да се провалиш в превземането на света, когато имаш ковчеже, пълно с трюфели?
Опал приглади косата на Артемис от челото му.
— Шегувай се колкото искаш, Кално създание. Думите са всичко, което имаш сега.
След няколко минути Мърв приземи стелтовата совалка. Артемис и Зеленика бяха с белезници и слязоха по прибиращия се подвижен мост. Те навлязоха в гигантски тунел, слабо осветен от продълговати лампи. Повечето светлинни панели бяха разбити, други се крепяха на косъм. Тази част на шахтата някога беше част от процъфтяващ метрополис, а сега бе напълно изоставена и занемарена. Бележки за събаряне бяха разлепени по различните увиснали билбордове.
Опал посочи един от тях.
— Цялото място ще бъде разрушено след месец. Успяхме преди крайния срок.
— Какви сме късметлии — промърмори Зеленика.
Мърв и Глас ги забутаха безмълвно през шахтата с дулата на пистолетите си. Повърхността на пътя под краката им беше крива и напукана. Ругаещи жаби се събираха във влажните кътчета и ръсеха мръсотии. Отстрани пътят беше рамкиран с изоставени щандове за закуски и магазини за сувенири. На един прозорец бяха наредени човешки кукли в най-различни бойни пози.
Артемис спря въпреки пистолета, опрян гърба му.
— По този начин ли ни виждате?
— О, не — каза Опал. — Много по-лоши сте, но производителите не искат да плашат децата.
Няколко големи полусферични структури бяха приклекнали в края на тунела. Всяка беше с размерите на футболен стадион. Бяха конструирани от шестоъгълни панели, споени заедно по шевовете. Някои от панелите бяха непрогледни, а другите — прозрачни. Всеки панел беше с приблизително с измеренията на малка къща.
Пред полусферите стоеше голяма арка, от рамката й висяха ленти от съдран златен лист. От арката се провисваше знак, върху който бяха изписани почти двуметрови букви на гномски.
— Единадесетте чудеса на човешкия свят — обяви Опал драматично. — Десет хиляди години съществуване и сте успели да направите само единадесет така наречени чудеса.