Мрачни дни [bg]
- Автор: Ленди Дерек
- Серия: Скълдъгъри Плезънт #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Арт Лайн
- ISBN: 978-954-2908-24-1
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мрачни дни [bg]». Краткое содержание книги:
Прекосиха коридора и Валкирия почука на вратата на апартамента. Чайна се обади отвътре и ги подкани да влизат. Момичето се обърна към Флетчър:
— Ти остани тук — каза.
Той се навъси.
— Защо?
— Защото Чайна сигурно е още слаба след раняването и няма нужда и двамата да й висим на главата. Освен това всеки път, когато се доближиш до нея, започваш да се лигавиш като последен глупак.
— Не всеки път.
— Оставаш тук.
— Мисля, че ме бъркаш с куче.
— Тук, казах.
Изражението на Флетчър беше изключително раздразнено, но Валкирия му обърна гръб, влезе в библиотеката и затвори вратата зад себе си.
Чайна излезе от спалнята си и Валкирия зяпна от удивление. Магьосницата изглеждаше ужасно — твърде бледа, с черни кръгове около очите. Движеше се сковано, облечена в дълга копринена роба, препасана хлабаво през кръста. Беше все така красива, неестествено красива, но болна. Валкирия за първи път виждаше Чайна в момент на слабост и просто не знаеше какво да каже.
— Мълчанието ти е достатъчно красноречиво — рече Чайна и безкръвните й устни се извиха в лека усмивка.
— Извинявай.
— Глупости — магьосницата потъна в едно от креслата с болезнена въздишка. — Седни, Валкирия. Реакцията ти е направо ободрителна. Повечето хора се стараят да ме гледат в очите и да бъбрят, сякаш всичко си е както обикновено. Разказвай сега, значи бяхте в Убежището?
Валкирия също седна.
— Да.
— Имало е нападение, както разбирам. Вампири.
— Добрите новини идват бързо. Водил ги е Дъск.
— Пак той.
— Откраднал е Механизма на опустошението.
— Мислех, че са го дезактивирали.
— Дезактивирали са го, но това не ни помага да разберем за какво му е притрябвал на Дъск, че да го краде.
Чайна се размърда болезнено и се намръщи.
Валкирия се поколеба:
— Ти… добре ли си?
— Ще оживея. Така става, когато изразходваш цялата си сила, за да се справиш с една огнестрелна рана. Грозна работа. Би трябвало утре вече да съм си възвърнала формата.
— Би трябвало?
Чайна махна с нежната си ръка.
— Твърде много се тревожиш за хора, които са ти безразлични.
Очите на Валкирия се разтвориха широко и Чайна видя това.
— О, извинявай — каза магьосницата. — Не исках да прозвучи толкова безсърдечно. Просто смятам, че има други, които заслужават съчувствието ти повече от мен. Флетчър например. Това момче все се забърква в неприятности. Как е той, между другото?
— Ами добре е, мисля. Отвън в коридора е.
— Божичко, как само си го дресирала!
— Чайна, ти мислиш ли, че не те харесвам?
Чайна се усмихна нежно.
— Не, мила, уверена съм, че ме харесваш. Няма причина за това, но ти ме харесваш и аз го знам със сигурност. Имаш такова голямо сърце. Не ти правя комплимент. Това си е просто слабост на характера ти.
— Ще се постарая да се поправя.
— Да, моля те, опитай.
— Сангуайн се е върнал. Откраднал е един Капан за души от Храма на некромантите и се е съюзил с Дъск.
— Е, това вече е интересно, но се боя, че за Дъск нищо не мога да ти кажа. Разследването ми около Сангуайн обаче най-после се увенча с успех. Какво знаеш за убийството на Ерсън Вангард по време на войната с Меволент?
— Знам само, че Вангард е бил пацифист, убит по поръчка, а убиецът му излезе от затвора преди няколко дни.
— Непосредствено преди смъртта на Вангард идеите му за мир срещаха подкрепа и от двете страни на фронтовата линия. Аз лично винаги съм презирала този човек, но както разбираш, тогава бях поддръжница на Меволент, а Меволент не одобряваше опитите на Вангард да прокара мирните си теории. Подозираше, че миротворецът работи за Еакан Мериторий и че целта му е да подкопае бойния дух на армиите на злото и те сами да достигнат до мисълта, че едва ли са готови с лека ръка да дадат живота си за своя господар. Основателно подозрение, смятам, ще се съгласиш.
— Затова Меволент изпратил Клемънт Скарабей да убие Вангард.
— Когато стана убийството, аз вече бях обърнала гръб на Безликите, но, да, доколкото знам, на Скарабей е било поръчано да реши проблема. Стрела с отровен връх улучи Вангард, докато държеше реч пред поддръжниците си. Стана толкова бързо, че никой не успя да реагира. Вангард умря за секунди. Тълпата — не забравяй, че всички в нея бяха до един магьосници — наводни района и търсеше убиеца под дърво и камък, но от Скарабей нямаше и следа. Скълдъгъри го намери няколко дни по-късно и го арестува с помощта на Гилд.