По следите на злото [bg]

34

Не беше учудващо, че последното изречение, което директорът Ейдриън Кенеди прочете на Хънтър по телефона, разпрати в кабинета страх, който се разлетя като полудяла колония прилепи.

Композитната смес С-4 или С-4, както е популярно известна, е пластичен експлозив, любим на въоръжените сили на Съединените щати. Наричаха го "пластичен взривен композит", защото веществото беше смесица от пластификатор и високоексплозивен материал. Предимствата бяха две. Първо, пластификаторът покриваше експлозивния материал и го правеше по-малко чувствителен на удар и топлина и следователно много по-безопасен за боравене. Пластичните експлозиви можеше да бъдат изпуснати, ритани, блъскани, хвърляни, удряни, стреляни с огнестрелно оръжие и дори изложени на микровълнова радиация, и пак нямаше да се възпламенят. Експлозия се произвеждаше само от ударна вълна от детонатор. И второ, пластификаторът правеше експлозивния материал силно гъвкав и податлив, много сходен с пластилина, и затова можеше да се моделира в различни форми, за да се промени посоката на взрива.

Очите на маршал Тайлър Уест едва не изскочиха от орбитите си, когато чу, че Лушън притежава хексогенна смес. Той беше бивш морски пехотинец и отлично знаеше какви разрушения нанася С-4.

— С-4 ли казахте току-що? — попита той Кенеди, надвесвайки се над дясното рамо на Хънтър. — Пластичен експлозив С-4?

— Точно това е написал Лушън в тетрадката си — отговори Кенеди.

— Как, по дяволите, е успял да се сдобие със С-4? — попита Уест. — Това е материал с военно назначение.

— Първо — обади се Гарсия, — какво значение има как се е сдобил с него? Има го и толкова. Това са Съединените американски щати — страната, където парите говорят и тъпотиите управляват маратона. Стига да имаш достатъчно пари и правилните връзки, можеш да си купиш всичко, което искаш.

— Бог да благослови Америка — подхвърли специален агент Холбрук.

— Това трябва да е, нали, Робърт? — попита Кенеди.

— Това е имал предвид Лушън под възможност, която още не е изследвал. Говорел е за масово убийство. Той ще направи бомба.

Хънтър беше затворил очи и навел глава. Брадичката му почти опираше в гърдите. Той кимна към телефона си и отговори:

— Да, това ще бъде. Това е искал да намерим.

— Сигурен ли сте, че този параграф е на страница сто трийсет и три? — попита Уест. Тонът на гласа му ставаше все по-разтревожен с всеки въпрос.

— Сто процента — потвърди Кенеди. — Лично преброих страниците.

— Мамка му! — възкликна Уест. Безпокойството в гласа му се разпространи до крайниците му.

— И така, какъв е планът, Робърт? — попита директорът на НЦАНП.

— Планът е, че трябва да поставим в готовност всички сапьорски екипи, които са на разположение — побърза да заяви Уест.