Дълбина в небето [bg]

Хрункнер ги събра около себе си, така че всички да могат да го чуват.

— Готов съм да се обзаложа, че часове след първите слънчеви лъчи тук ще гъмжи от войска, но сега всичко е на наше разположение. Ето защо пълним догоре резервоарите и се пръскаме за изпълнението на задачата както е по план. Джил, ще се справиш ли с твоята част?

Джил Хевън беше слязъл по стълбите, залитайки като пияница със счупен крак. Шерканер предположи, че проблемът с костюма се беше отразил и на краката му. Въпреки това Хевън се изпъна при въпроса на Юнърбай, а гласът му прозвуча почти нормално:

— Не съм бил целия този път, сержант, та сега да седя и само да гледам. Ще се справя със задачата си.

И така, беше настъпил най-важният и отговорен етап, заради който предприеха цялата рискована операция. Най-напред се освободиха от аудиокабелите, които досега ги свързваха един с друг. После си разпределиха експлозивите и черния прах. Неведнъж бяха отработвали на тренировките всеки детайл от операцията. Имаха резервни варианти за всяка непредвидена ситуация — ако изостанат с времето между два етапа, ако не попаднат в каналите на дренажната система, ако си счупят някой крак, ако картите се окажеха неточни. Каквото и да се случеше, пак щяха да приключат преди да са замръзнали.

Разпръснаха се в четири посоки. Експлозивите, разположени под защитното сребристо покривало, не бяха по-големи от ръчни гранати. Щом се оттеглиха, зад гърба им се разнесоха няколко слаби взрива, които обаче успяха да разрушат стратегически сектори от покритието. Продължиха да работят с пръскачките — напълно обикновени на вид, затова пък надеждни според плановете на конструкторите от Службата за физически изследвания. Накрая складовете се оказаха изцяло покрити с черен прах, очаквайки целувката на Новото слънце.