Засенчено слънце [bg]

- Това е разновидност на туморната болест - промълви той, като затвори очи и започна да търси душата. - Болестта е в кръвта и по-точно в костта, която я прави. Усещането е почти същото, като при другите разновидности на болестта, така че, следвай ме - нека я намерим.

- Добре, Братко. - Тя затвори очи, потъна заедно с него в лечебен транс и сънното и Аз затърси своя събрат в плътта на жената. Мни-ини откри душата преди Ханани - скрита бе между две ребра близо до сърцето. Сля се с нея, Ханани направи същото и двамата заедно извършиха прехода в Ина-Карек.

След толкова дълго време провеждането на пълноправно и свободно от всякакви ограничения лечение доставяше неописуема радост на Ханани, макар сънят, който Хендет изстрадва-ше, да не бе в никакъв случай весел. Сънният пейзаж на жената бе препълнен с гризящи и дерящи се същества - скарабеи, многоноги червеи, огнена жарава, изгаряща всичко, което допре. Мни-ини остави Ханани да разчисти тези образи заедно с болестта, която олицетворяваха, докато той проникваше отвъд сънния пейзаж и - с помощта на сънно семе - подтикваше тялото да замести заболялата кост със здрава. Това бе къртовски труд, но при обединения сън на двама Лечители, напредваше неусетно.

- Е… - Мни-ини се протегна усмихнат, когато най-накрая приключиха съня и се върнаха в Хона-Карек. - Това ми липсваше, Ханани. Удовлетворението, което дава съвместното лечение, не може да се сравни с нищо друго.

Ханани се усмихна срамежливо… и застина, забелязала Принца, който бе седнал в отдалечения край на шатрата с вперен в двамата поглед. От началото на лечението трябва да бяха минали няколко часа, защото в шатрата бе притъмняло. В настаналия мрак се виждаха само булото му и блясъкът на очи над него.