![Засенчено слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/4/zasencheno-slnce-bg-download.jpg)
Засенчено слънце [bg]
- Автор: Джемисин Нора Кейта
- Серия: Сънната кръв #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542818878
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Засенчено слънце [bg]». Краткое содержание книги:
Вероятно именно защото по улиците имаше повече Сестри и повече зяпачи, двамата кисуатски войници, помъкнали една Сестра към някакъв изоставен склад, бяха веднага забелязани. С изненадваща бързина се насъбра тълпа, която отърва Сестрата, както и нейната послушница, взета като гаранция за подчинение от страна на жертвата. Разярените граждани заобиколиха войниците с очевидно зловещи намерения. Но докато кисуатците крещяха предупреждения и размахваха заплашително оръжие, тълпата даде път на як и ведър мъж с татуиран червен мак на едното рамо.
- Следим ви - каза той на войниците с усмивка. - Не мислехме, че ще се окажете дотолкова глупави, та да опитате пак пред очите на всички, но ето… Това е положението.
Един от войниците, доловил опасност в лицето на непознатия, извика и замахна към него с меча си. Тълпата зяпачи ахна в един глас. Бърз като змия, мъжът избегна удара и улови въоръжената ръка на нападателя. Той залитна, изпуснал оръжието си, и преди да се окопити, татуираният допря с пръсти клепачите му. Войникът се свлече заспал, а мъжът положи върху челото му малък предмет, който започна да жужи.
Вторият войник най-сетне се съвзе от изненадата. Изпаднал в паника, започна трескаво да търси собствения си меч, но преди да го измъкне от ножницата, мъжът го докосна по рамото.
- Покой - промълви той и войникът се свлече на земята.Сега татуираният се върна при първия кисуатец, отново докосна клепачите му с върховете на два пръста и известно време остана така. Насилникът въздъхна и не пое повече въздух, а тълпата нададе одобрителен ропот. Татуираният повтори ритуала с втория войник и когато той също бе мъртъв, множеството въздъхна облекчено като един. Хората запазиха благопристойно мълчание, докато мъжът приведе телата в приличен вид и постави върху челата им печат. Червен мак - същият като татуирания върху рамото му.
Тъкмо когато привърши работата си, на мястото дотичаха още кисуатски войници, предупредени за събраната тълпа. Техният командир си проби път с изваден меч в ръка и впери невярващ поглед в мъртвите тела. Татуираният се обърна към него с думите:
- Тези мъже извършиха насилие над граждани на Гуджааре. Гнусно посегателство срещу онези, които служат на нашата Богиня. Те бяха осъдени за поквара и дарени с покой в съответствие с Нейния Закон.
- Пукната пара не даваме за вашия закон, свиньо проклета… - започна военният, насочил меч към мъжа. Изведнъж млъкна, побутнат от един от собствените му хора. Тълпата отново бе зароптала и този път тонът и бе несъмнено враждебен. Командирът се подвоуми, но най-накрая отпусна оръжието.
- Градът на Хананджа следва Закона на Хананджа - каза мъжът с татуировката.
- Градът на Хананджа следва Закона на Хананджа, повтори тихо и непримиримо като ехо тълпата. Войниците се сепнаха и започнаха да се оглеждат тревожно.
- Досега се държахте поносимо - заяви мъжът - и заради това ние ви търпяхме. От един корен сме, в края на краищата. Но щом не можете да приемате нашето гостоприемство, без да го поругавате, значи е дошло време да си вървите.
Командирът загуби ума и дума от гняв и възмущение, но нямаше как да не забележи, че с всеки изминал миг тълпата нараства и започва да надава одобрителни викове, а тук-там се вдигаха и юмруци. Тя бе укротена само с един благ поглед на татуирания мъж. Това обстоятелство - а не толкова възбуждението на хората - превърна гнева на командира в остър и вледеняващ страх. Той разбра - ако татуираният непознат само си мръднеше пръста, събраният народ щеше да разкъса него и войниците му на парченца.
- Бих предложил като начало да напуснете това място - продължи татуираният. Гласът му бе мек, а погледът - неподправено кротък. Командирът щеше по-късно да си спомни всичко това с голям смут в душата. Никога през целия си живот не му се бе случвало да е заплашван толкова любезно. - Покоят е кредо, трудно за следване, дори в добри времена, а някои провокации са в състояние да изкарат от самообладание и най-благочестивите. Аз ще извикам няколко мои Братя Лечители, които ще ми помогнат да разпределя покоя на тези войници сред хората, за да ги умиротворят. А вие си вървете и разкажете на своите началници какво сте видели.