Засенчено слънце [bg]

- Ако някой поиска да ти причини зло, подобре го изпревари, Ханани, проклет да бъда! - Обърна се да я погледне в лицето. Когато тя опита да отклони очи, той отново стисна ръката и. - Не може да има покой без сигурност. Точно заради това Гуджааре поддържа армия. И точно заради това аз ти казвам, заповядвам ти да се браниш, ако се стигне дотам. Твой дълг е да лекуваш нуждаещите се, но не ще го изпълниш, ако те убие някой дивак или пък някой покварен от собствения ни народ.

- Наставникът се намръщи срещу скалите, а Ханани със закъснение разбра, че има предвид Принца. - Обещай ми, че ще направиш всичко, каквото е необходимо, за да оцелееш.

Шумолене на клонки оповести завръщането на Карис и спаси Ханани от необходимостта да отговори. И двамата се изправиха. Мни-ини прибра на бърза ръка косите си, а Ханани посегна за дрехите. Бяха си мокри, но щяха да изсъхнат бързо

- слънцето изгряваше.

Докато двамата се обличаха, Карис гледаше настрани.

- Господарката Хендет е будна и желае да те види.

Ханани замръзна с прехвърлена през рамо ръка, докато

превързваше гърдите си. Мни-ини си взе препаската и попита:

- Да не се е случило нещо

- Не, просто иска да те види. Теб - добави той, осмелил се да погледне Ханани в очите. - Не двамата.

Ханани примигна от изненада, но когато погледна Мни-ини, той само кимна. Дооблякоха се в мълчание и последваха Карис към лагера.

Когато стигнаха шатрата на Хендет, той почука по опънатата кожа и завря глава вътре, след като оттам се чу реч. Размени няколко думи, пак се появи на входа и даде знак на Ханани да влезе.

Вътре миризмата на болест започваше да отслабва. Хендет седеше изправена сред възглавниците, а скутът и и килимите около нея бяха затрупани със свитъци. Когато Ханани влезе, тя не я погледна - очите и пробягваха по колонка нумерали. Обзета от внезапно вълнение, Ханани спря върху килима по средата на шатрата и зачака. Не знаеше дали да седне или остане права.

- Седни - проговори за нейно огромно облекчение Хендет. Тя коленичи, както бе правила много пъти по време на урок в Залата на Лечителите.

Като нави свитъка, който бе чела, Хендет най-накрая отправи към нея продължителен и замислен поглед. Сега ясно пролича, че е била красавица на младини, защото тази красота бе оставила неизличими следи - изящна шия, грациозно издължени черти, макар и много изпити от болестта. Също толкова ясно пролича и друго - Принцът бе наследил своя нрав именно от нея. Върху обърнатото към Ханани лице се четеше познатата студенина.

- Значи в Хетава са приели жена - започна тя. - За да угодят на Кисуа, предполагам?

Момичето сведе поглед.

- Да, господарке.

- Такова падение… Би трябвало да съм доволна. Достойна мъст за стореното на моя съпруг. - Хендет въздъхна и погледна Ханани, която не съумя да прикрие достатъчно бързо своя гняв. Но за нейна изненада, Хендет изведнъж стана любезна. - Извини ме, те са ти като семейство. Занапред няма да кажа лоша дума за тях пред теб.