Засенчено слънце [bg]

Хората бяха различни, разбира се. Ханани нямаше никаква представа за техния произход - от незапомнени времена си бяха в пустинята, още преди основаването на Гуджааре, но очевидно не смесваха така разюздано своята кръв, както го правеше народът на Хананджа. И все пак, мярваше тук-там бадемови очи, по-светла или по-тъмна кожа. Мнозинството бяха с тен на светлокафяв мрамор и с остри черти, които напомняха на Ха-нани военната каста в Гуджааре. Мъжете носеха същото облекло като войниците, които я бяха превели през пустинята, макар тук да забеляза по-изискани вариации - меки тъкани, мъниста, ширити, по-ярки цветове и по-дълги була.

Тя забеляза, че всички я гледат с подозрение и вдигат нагоре булата си, когато двамата с Мни-ини минаваха покрай тях.

Жените бяха друга история. Първите няколко забеляза скупчени около огън за готвене - наблюдаваха я с нескрито любопитство. За разлика от мъжете, ходеха с голи глави и открити лица, а прическите и украшенията им бяха достатъчно изискани, за да впечатлят и най-хедонистичната висша каста на Гуджааре. Ханани не можеше да откъсне очи от жените със златни верижки от ноздрите до ушите, с вплетени в косите седефени украшения и с оцветени в синьо, зелено или шокиращо бяло клепачи. Дрехите им бяха по-прилепнали и яркоцветни от тези на мъжете и бяха пристегнати с колани около кръста или бедрата и с бухнали ръкави, събрани с гривни на китките.

След като престана да зяпа облеклата и украшенията, Ха-нани обърна внимание на лицата им - не така подозрителни като на мъжете, но и не по-дружелюбни.

Когато техният домакин спря пред голяма шатра, тя се загледа за миг в слънчевия герб над входа. Бирник Ниджири бе назовал този мъж Принц, но какво означаваше това? Никакъв Принц не бе имало в Гуджааре, откак Крал Еникет се бе възка-чил на Трона на Сънищата. Макар, разбира се, да бе оставил след себе си множество четворки деца…

Тя погледна мъжа, наречен Принц, и видя, че я наблюдава с враждебна предпазливост.

- Това е дома на майка ми… - Добави нещо на банбарски, което прозвуча като аншерат. - Нейното огнище, нейна територия. Няма да я обиждате.

Ханани примигна от изненада, понеже подобна идея не би могла да и дойде наум. Тя отново погледна герба, неповярвала на очите си.

- Майка ти е от родословието на Залеза?

- Тя е първа съпруга на Краля, който управлява днес в Ина-Карек.

Мни-ини затаи дъх и зяпна мъжа, сякаш го е срещнал току-що.

- Ти си Ванахомен! Оня, който според очакванията на всички трябваше да стане следващия Принц.

Погледът на Принца стана по-малко враждебен, но Ханани не успя да разгадае новото чувство в него. Беше обаче за предпочитане, каквото и да бе.

- Така ли? Явно никой не е познавал баща ми както трябва.

Мни-ини изглеждаше объркан. Ханани се осмели да попита:

- Но нали те е избрал за наследник?

- Принцовете на Залеза определят своите наследници само условно. В крайна сметка управлява онзи, който има силата да завладее и задържи трона. Аз смятам да стана този някой.