Засенчено слънце [bg]

- Вана!

- Таса. - Принцът каза нещо на хакти, протегна ръка и момченцето тръгна към него. И то като останалите видени от Ханани банбарски деца не носеше тюрбан или було. Принцът хвана с шепа бузата на детето в мимолетен израз на привързаност и Ханани изведнъж забеляза приликата в очите им - макар да я имаше и в по-ситните къдрици на косите и по-тъмната (в сравнение с характерната за банбарци) кожа. Момчето бе негов син.

Принцът му заговори на хакти - даваше някакви нареждания.

- Две шатри - натърти внезапно на гуджаарейски Хендет и момчето я погледна с изненада. Същото стори и Принцът.

- Какво има, мамо?

- Не можеш да искаш от една почтена жена да дели шатрата си - заяви Хендет. С ясно видимо усилие, тя се подпря на лакът, а Ванахомен веднага се спусна да и помогне. Тя се задъха леко и му благодари с усмивка. - Две шатри, Вана. И кажи на Нефри, че аз ги купувам.

Принцът се стегна.

- Мамо, тя е от Хетава. Няма никакво значение…

- Трябва да бъде пазена. - Болестта не пречеше да проличи ясно, че говори съпруга на владетел. Безпрекословната интонация не остави никакво съмнение в това. - Човек без пари или близки е роб сред банбарци. Хетава е наш съюзник, а тези тук… - Тя се запъна, видимо отслабнала. - И двамата се нуждаят от закрила.

Хендет млъкна и Принцът затаи дъх от уплаха.

- Мамо!

Поривът да се хвърли към жената бе много силен, но Ха-нани се сдържа, дала предимство на Мни-ини като на старши Лечител. Той приближи постелята и коленичи. Допря длан до челото на жената и така лиши Принца от възможността да го прогони с гневен поглед.

- Припаднала е. Болестта изяжда всичките и сили. Сложи я по гръб, за да я прегледам.

Принцът не помръдна, а Мни-ини просто зачака, вперил в него онзи благ поглед, който бе винаги бил по-лош за Ханани от най-суровото мъмрене - през всичките години на обучение. Най-накрая Принцът изруга тихо, сложи майка си да легне правилно и застана на няколко крачки с гръб към тях. Свил юмруци, той не обели и дума. Момченцето, което не си бе тръгнало, отиде при него и докосна загрижено единия му юмрук.

- Ханани. - Мни-ини се изправи, за да съблече официалната си роба, понеже широките и ръкави пречеха. - Виждал съм нещо подобно и преди. Мисля, че ще ни трябва доста сънна жлъч. Как си с резервите?

Лаконичната му реч, позната от стотици уроци и упражнения, и подейства наистина успокояващо.

- След възбраната ли, Братко? Само от нея ми е останало. - Сънна жлъч имаше в изобилие, благодарение на сънищата си, които напоследък бяха все неприятни.

- Добре. - Той я подкани с поглед, понеже момичето не понечи веднага да му помогне. - Възбраната щеше да бъде вдигната, знаеш много добре. Клетвата ти има предимство пред всякакви други съображения. Тази жена се нуждае от теб.

Думите на жреца подействаха като пречистваща течност -толкова силно, че Ханани въздъхна от облекчение и побърза да помогне. Свали собствената си официална роба, коленичи край жената и постави длан върху гръдната и кост във втора лечебна позиция. Мни-ини коленичи край главата и допря пръсти до клепачите и.