Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Господарят на дъжда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Господарят на дъжда [bg]

Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:

Шанхай, 1926 година. Град на корумпирани британски чиновници, американски контрабандисти на оръжие, на руски принцеси и китайски гангстери. Град, в който хероинът се доставя от врата до врата и човешките съдби са стока за продан. Екзотично, покварено и пулсиращо от живот място, където всичко е възможно. За Ричард Фийлд този нов свят е шанс да избяга от миналото. Веднага след назначението си, полицаят е въвлечен в зловеща мистерия. Лена Орлов е млада руска емигрантка, намерена зверски убита. Взирайки се в дълбоките, мрачни тайни, отвъд блясъка на града, Фийлд открива друг свят. В него всичко има цена и човешкият живот е просто разменна монета. Тук най-низките човешки страсти са обсебващи, а животът е опасно удоволствие. Може би ключът към тайната е Наташа Медведев, съседка на убитата Лена? Но как Фийлд да се довери на жена, която се бори единствено да оцелее? И как да се влюби, когато следите сочат, че самата Наташа ще е следващата жертва? С „Господарят на дъжда“ преживяваме покварата и очарованието на големия град в най-реалните им измерения. Никой досега не е успял да опише Шанхай така — в целия му омърсен разкош. Според китайската митология за всичко в „другия свят“ си има служби или министерства. Най-важното от тях е Министерството на бурите и мълниите, управлявано от Господаря на дъжда. В убийствената лятна жега на Шанхай Господарят на дъжда стои над тъмните облаци в небето и управлява съдбините на града. Дъждът е в неговата власт и така той определя плодородието на земята и добруването на хората. Той е всемогъщ и капризен благодетел — или мъчител.
1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 165
Перейти на страницу:

Фийлд го изгледа втренчено, но се върна в „Маджестик“. Оркестърът още свиреше, но на края на стълбището го чакаше нервен китаец с черен костюм — управителят на заведението, предположи Фийлд. Той го заведе зад червена кадифена завеса в малък частен салон. Когато влезе, вратата се затръшна зад него.

Двамата почервенели от гняв телохранители стояха до Лу. Наташа седеше в ъгъла с наведена глава. Лу бе пъхнал ръце в широките ръкави на мантията си. Очите му блестяха от ярост, Фийлд никога не беше виждал такъв човек, роден сякаш само за да руши и убива.

Не смееше да погледне Наташа, но се смущаваше от присъствието й. Сърцето му биеше лудо, дланите му се потяха, мислите му бяха объркани.

— Име? — попита единият руснак.

— Фийлд.

— Малко име?

— Ричард.

— Полицай ли си?

— Да.

— Кой отдел?

— С1.

— Специалния?

— Да.

— Мислиш, че хората ми са комунисти? — попита Лу с нисък, монотонен глас, едва сдържайки гнева си.

— Не, разбира се, че не. Моля за извинение.

Настъпи мълчание.

— Беше случайно — добави Фийлд.

— Не, господин Фийлд, беше грешка. — Лу не изглеждаше умилостивен от извинението на англичанина. — В Шанхай добрата репутация на полицията е много важна. Не можете да си позволите грешки. — Той въздъхна. — Приятели ли сте с господин Люис?

— В известен смисъл.

Лу се намръщи.

— Да, приятели сме.

Изведнъж китаецът извади ръцете си от ръкавите, стисна десния си юмрук и отново го разтвори, сякаш показваше с каква лекота може да смачка всичко, което поиска.

— Късметлия сте, че имате такива приятели.

— Да.

Фийлд се опита да избегне погледа му. Видя отражението си в голямото огледало със златна рамка над малък бар в дъното на стаята.

— Живеем в размирни времена — отбеляза Лу. — Всяка грешка… — Наклони главата си на една страна. — Всяка грешка се плаща скъпо. — На Фийлд му се стори, че леко кимна към Наташа. — Постъпихте много глупаво.

Младежът с мъка прошепна „да“.

— Махайте се сега от очите ми — процеди през зъби Лу.

Махна леко, за да отпрати англичанина.

Руснакът го изблъска към вратата.

* * *

Люис чакаше навън.

— Това не ти е Англия, Ричард.

— Ще го оставим да прави каквото си иска, така ли?

Люис извади сребърна табакера от джоба си, запали цигара и му предложи.

— Слушай, приятел, винаги печели най-търпеливият, ако ме разбираш.

Един келнер излезе от клуба и подаде на Фийлд шапката му.

— Ти си умен младеж — продължи Люис. — Ще се справиш. — Засмя се с цигара в уста. — Може би един ден ще можеш да си позволиш Наташа, ако вече му е писнала и още си струва да спиш с нея… Шегувам се, старче.

— Изглежда, добре се разбираш с Лу.

Лицето на Люис помръкна.

— Надявам се, че не намекваш това, което си мисля, Фийлд. Уверявам те, че щях да съм най-щастливият човек, ако Лу го нямаше, но докато не намерим начин да го отстраним, няма смисъл да създаваме излишно напрежение. По-добре не се съпротивлявай срещу онова, което не можеш да промениш.

— Това може би е твоята философия, но аз не я приемам.

— Тогава животът ти тук ще бъде много труден, младежо.

* * *

Фийлд не можа да заспи. В стаичката беше задушно. Той лежеше неподвижно, загледан в тавана. Комарите не признаваха мрежи и отрови и в полумрака той ги наблюдаваше как се събират в ъглите.

Обърна се на една страна и отново се опита да се абстрахира от шума в съседната стая.

Той се усили и нещо — навярно главата на Прокопиев — се фрасна в стената. Прозвуча тихо пъшкане, после приглушен писък и познатият шум от юмручни удари. Фийлд скочи на крака и стисна юмруци.

Притисна кокалчетата си до челото и се опита да запуши ушите си, но посетителката на Прокопиев заплака и руснакът започна да я налага по-силно.

Фийлд скочи на леглото, задумка с юмруци по стената и закрещя:

— Млъквайте, мамка ви!

Ударите спряха и плачът на момичето премина в приглушено хлипане.

— Пази тишина, Прокопиев — повтори Фийлд и се отпусна в леглото.

Прокопиев заговори на момичето грубо на руски и след няколко минути Фийлд я чу как се облича. Прокопиев сигурно й плащаше.

1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)