Проклятието на Жабата

После поглади хромираната повръхност на кормилото и сложи длан върху юмрука на Митето, който здраво стискаше дръжката.

— Хаиде да ме повозиш! — глезено помоли Марион, отмести ръката му и се настани върху рамката на колелото.

Митето се подчини. Обгърна я с ръце, натисна педали и потегли, но след малко трябваше да спре, тъй като откъм града се зададе влак. Когато вагоните започнаха да профучават покрай тях, Марино се обърна и целуна Митето по бузата. Шумът и парата ги обгърнаха и в прикритието им двете деца се целуваха вече истински и уста в уста като възрастни хора в игрален филм. Машинистът ги видя и наду свирката. Пронизителният й звук се понесе към небето, където двадесетина гугутки кръжаха в очакване влакът да отмине и те отново да накацат в тополите край гарата.

Мишо видя подплашените птици и се излегна в тревата да ги погледа. Облаците над главата му бяха малки и пухкави като щипки захарен памук, който татко му купуваше на есенния панаир. Небето Бе ясно и синьо, и безсрайно, но облачетата го правеха близко и някак си интимно. Мишо полетя към тях, после потъна в меките им скути и заплува в пространството, понесен от въздушното течение. Затвори очи и се унесе.

Пак е с Ка и великанската крастава жаба-царкиня, пред която сега гори огромен огън, а тя грее и четирите си крайника, като смешно потрива плавници над пламъците. Усмихава се широко и благо, а безизразните й очи-глобуси кледат към Ка. Зеленооката жена този път прилича на Гергина, но пак е с черната си рокля без ръкави, опита по безупречното й тяло. В дясната си ръка Ка държи копие, а пред нея стои Борисчо — гол и с наведена глава. Трепери и подсмърча. Царкинята проговаря с дълбок глас и казва нещо на неразбираем език на Ка, която кимва и й подава копието. Попаднало в ръцете на жабата, то се превръща в огромна фунийка с остър метален връх. Жабата се изправя на задните си крака и Мишо вижда колко е голяма. Сянката й надвисва зловещо над тримата. Те замръзват по местата си, а царицата рязко хвърля фунийката към Борисчо. Улучва го право в сърцето. Той я хваща с две ръце, мъчи се, но не може да я изтръгне. Строполява се на земята и в миг се превръща в малка жаба, която подскача няколко пъти и полита право в огъня. Фунийката отново става копие и отскача от земята обратно в протегнатата ръка на Ка. Тя щипва бузите на Мишо, примлясква и му се усмихва с доволно лице. Пламъците се усилват от изгарящата плът на жабата-Борисчо. Чува се пращене, а Мишо усеща пареща и силна горещина по лицетто си…

Събуди се. Слънцето напичаше бузите му. Мишо разтри очи, надигна се и се огледа, за да разбере къде се намира. Пичовете бяха по местата си и продължаваха настървено да стрелят. Потърси с поглед Борисчо. Злощастното момче се целеше съсредоточено в пордента си жертва. Това подсети Мишо за съня. Дали да му разкажеше, че го е видял как го наръгват в сърцето? Така щеше да му отмъсти за обидата. Не, по-добре бе да му спести какво го очаква.

Мишо взе пушката и стана на крака, после отиде до Самуел, който лежеше по корем и дабнеше някоя жаба да се покаже близо до него.