Проклятието на Жабата
- Автор: Андреев Емил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проклятието на Жабата». Краткое содержание книги:
„Буйните прерии, коне се носят като мълнии…“, проговори след малко дикторът и Мишо впи очи в екрана. Тук доброто със сигурност щеше да победи.
Баща му също се загледа; така щеше да се разсее и да забрави неприятностите, които растяха с всеки изминат час. Опита се, но не успя. Гергина не му излизаше от главата. Какво щеше да стане сега? Нима наистина бе насякла и бе изгорила бай Пано в пещите на комитета. Ужас! Не му се вярваше, но нямаше друго логично обяснение. Пък и тя самата си призна!
Гергина! Каква бе тази жена? Тя не бе като другите и това най-много засилваше страстта му към нея, любеше се добре, но Васил не бе сигурен дали я обича. Но можеше ли да обича той, беше ли обичал някога? Елена? Може би, но нямаше спомен за силни чувства към нея. Привлече го най-много нейната кротост и категорична женственост. Големите й гърди и произход само подсилиха решението му да се ожени за нея. Скоро, обаче, произходът й се превърна в огромен недостатък, който можеше да коства и човешки живот, ако тъстът му не се бе споминал скоропостижно. Всъщност, неговата смърт бе отплатата за физическото оцеляване на семейството му. От Елена останаха големите гърди, които с всеки изминат ден се отпускаха в саморъчно ушитите й сутиени и все по-често се надигаха от тревожни въздишки. Васил Обретенов свикна с новия си живот в Олм, но бе обречен на вечна ненаситност. Роди се Мишо, но дълго преди него брачното навикнение бе станало основна движеща сила.
Не, със сигурност не обичаше Гергина. Тя го привличаше силно, но дори да се бе увлякъл малко повече по нея, това не й даваше основание да си мисли, че тиой е влюбен в нея. И още — изключено бе да убие заради него. Бай Пано изчезна дни преди да се видят с нея в котелното. Нима е знаела, че Васил ще й се отдаде? А тя искаше от него да я обича. Нещо повече — заплаши го, че и него може да затрие. Нима тази хладнокръвна жена щеше да посегне и на него? За пръв път в живота си Васил Обретенов наистина се уплаши, уплаши се и то от жената, която любеше като никоя досега.
Вратата на хола се отвори и в рамката й застана Елена. Васил бързо се опита да си даде вид, че е спокоен.
— Добър ден! — поздрави съпругата, после седна на един от столовете около голямата салонна маса. — И ти ли гледаш детски филм?
— Ами… Добър ден! Убивам си времето.
Елена се усмихна топло и се обърна към Мишо:
— Видях Митко да вози Марион на твойто колело.
— Кога?
— Още преди да завали. Минаха покрай касата…
— Добре! — отвърна Мишо, без да откъсва очи от телевизора. — Ще ми го върне…
— Не се съмнявам, но ако искаш да го имаш, не си давай колелото на всеки!
— Митето не е всеки!
— Добре, добре… Василе, какво ти е? Пребледнял си нещо.
— Сигурно е от цигарите. Пуших много. Как беше днеска?
— Като всеки ден — работа! При тебе нещо ново?
— Нищо.
— Мама къде е?
— Не знам, нямаше я в къщата, когато дойдох.
— Хич не ми изглеждаш добре. Иди при д-р Машев да те прегледа.
— Глупости! Нищо ми няма. Ето, пак ми се припуши.
И Васил използва случая, за да излезе. Докато слизаше по стълбите, се ппопита: „Нима толкова много ми личи, че съм уплашен?“
Елена искрено бе разтревожена. Какво ставаше с мъжа й? Едва ли бе толкова блед само от цигарите? Лицето му и преди не беше румено, но сега бе посивяло като на смъртник. Дано не е някоя лоша болест, утеши се жената и погледна към своя син. Попита го дали е свирел, а той й отвърна, че не е успял, но непременно ще посвири след филма. За баба си не знаеше, сигурно е отишла на гости… Майка му разбра, че няма да проведе нормален разговор с него и отиде в спалнята да се преоблече.
През това време Васил ходеше из градинката до беседката. Дъждът вече бе спрял и той внимаваше да не се намокри от капките по листата на растенията. Сухата земя бързо беше погълнала водата, цветята се бяха освежили, а под бръшляна пъплеха десетки охльова. Тук-там подскачаха и жаби, но Васил не ги забеляза. Разглеждаше цветята и се опитваше да забрави това, което му беше казала Гина.
Стигна до черешата и спря. Видя лъскавата топка смола, която се беше стекла по кората, погали я, натисна я с палец, за да провери колко е твърда, после вдигна глава към короната на дървото. Оттук бе паднал синът му. След случая Мишо вече не се качваше на черешата. Изведнъж на Васил му се прииска и той да се покатери, но бързо се укори за несериозния и детински порив. Обърна се към къщата на съседите и тогава си спомни за Мими. Боже! Беше я забравил, а й беше обещал да я види на лозето. Защо се забърка и с това момиче? Малко ли му бе Гергина? Не, така нямаше да спре да мисли за нея. По-добре беше да отиде в бръснарницата на Цачи. Запъти се към външната врата.