Проклятието на Жабата
- Автор: Андреев Емил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проклятието на Жабата». Краткое содержание книги:
Разделиха се. Никой не забеляза Васил Обретенов, но когато излизаше от комитета, точно на стълбището пред вратата го срещна Гичо.
— Васо, здрасти! Какво правиш тука?
— Търсих Фончо — отвърна Васил. Това бе най-лесната лъжа, която му дойде на ум.
— Аха! А работиш ли по моя въпрос с Гина? — поверително прошепна цивилният капитан и леко намигна.
— Гичо, не мога така, казах ти! Не съм машина…
— Добре, де! — И Гичо го потупа по рамото, но преди да се раделят каза: — Ако научиш нещо, обади се! Ама, як дъжд ще пере, а! Гледай небето какво е.
— Да! — въздъхна Васил и слезе на улицата.
Защо не му каза какво бе научил от Гина? — укоряваше се той, докато се прибираше. Нямаше ли да стане съучастник, ако я укриваше? И как щеше да живее така с нейната тайна? Та тя можеше да започне да го изнудва, да поиска да се раздели с жена си. Кой щеше да го разбере? Но, от друга страна, каква вина имаше той за лудостта й? Пък и тя каза, че сам си бил издъхнал. Защо тогава не го бе съобщила като всички хора? Имаше нещо гнило в цялата работа. А обувките, защо не я попита за обувките? Друг път щяла да му разкаже. Но щеше ли да има друг път?
Влезе в къщата и като установи, че тъща му я няма, Васил излезе в беседката, за да пуши. Щеше да изпуши половин кутия, за да се успокои, иначе щеше да се побърка.
Гергина
Първите капки дъжд свариха Мишо при будката за вестници. Той се поколеба дали да не се скрие под стрехите й, но свъсеното небе му подсказа, че ще вали силно. Реши, че е по-добре да притича до тях. На средата на „Аница“ го свари силната гръмотевица, а когато рукна като из ведро, той побягна с всичка сила. Успя да се запази сравнително сух, но косата и лицето му се намокриха.
Добра се до беседката и там едва не се сблъска с баща си, който седеше умислен на малкото столче и смучеше поредната си цигара. Беше пребледнял и мрачен. Мишо за пръв път го виждаше толкова разтревожен и дори леко изплашен. Какво се бе случило?
— Лошо ли ти е?
— Нищо ми няма — отвърна татко му, без да го поглежда. — Ти, там, в съня си, видя ли огън?
— В кой сън, с леля Гина?
— Аха!
— Не, днес сънувах огън, само че Борисчо падна в него. Но Ка прелечаше на леля Гергина…
— Каква е тая Ка?
Тогава Мишо реши да му разкаже всичко: за първия сън, за Ка, за жабата-царкиня, за това как е свирел пред нея, за превръщането на кака Мими и Барисчо в жаби, за прякора…
Дъждът вече барабанеше силно по ламаринения покрив на беседката и думите му трудно се чуваха. Баща му се напрягаше да улови всяка негова дума. Най-много го изумяваше фактът, че тази загадъчна и преобразяваща се Ка приличала на Гергина. Побърза да попита:
— А мене сънува ли?
— Не, защо?
— Просто питам…
— Леля Гина няма да издържи! — заяви след малко Мишо, а невярващият му баща въздъхна в недоумение:
— И това ли го сънува?
— Не, но винаги е така.
— Откъде знаеш?
— Четох. Душата на бай Пано няма да й даде покой. Като при индианците. Преди да убият бизон, те се молят, за да не погълнат заедно с месото и душата на животното.
— Но тя не го е яла — изпусна се Васил, после се поправи: — Така де, няма да го яде!
— А защо го е убила? Нали и от мене иска да си направи кюфтенца.
— Тя се шегува, сладък си й…
— Татко, защо тогава хората убиват?
— Ха! — възкликна Васил. — Никой не знае. Може би от страх, от лакомия… Нямам представа, като пораснеш, ще разбереш, въпреки, че… Я, по-добре да се прибираме. Дъждът понамаля.
Васил се надигна и пристъпи към Мишо, който тихо изрече:
— Убиват, защото така са се родили.
— Не е вярно. Ти, например, искаш ли да убиваш?
— Да, жаба, но не мога. Другите момчета, обаче, могат.
— Ти си гледай виолончелото, а остави жабите. Хайде да вървим!
Нямаше смисъл да убеждава баща си, че хората се раждат и да убиват, и да свирят, и да обичат, само че едните могат по-добре едното, а друтгите — другото. Възрастните живеят по свой си, голям, начин и не забелязват малките нещо, които децата като него смятаха за очевидни. Рано или късно щеше да стане ясно, че леля Гергина е убила бай Пано. На Мишо му бе трудно да го определи, но усещаше, че на нея й бе предопределено да извърши най-тежкото престъпление, така както на него — да стане известен музикант. Този детски детерминизъм с годините щеше да се превръща в основно правило за Михаил Обретенов, което той щеше да затвърждава с всеки свой пореден сън.
Прибягаха до къщата, макар дъждът вече да спираше. Качиха се в хола и пуснаха телевизора. Бе минало пет следобед и програмана вече бе започнала. Днес бе ден за сериала „Фюри“.