Проклятието на Жабата
- Автор: Андреев Емил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проклятието на Жабата». Краткое содержание книги:
— Прегръщам Мишо, сякаш това си ти! Не ме отблъсквай, моля те!
Васил стоеше като зашеметен. Беше безпомощен и се чудеше как да излезе от това положение! Усещаше, че не бива да се поддава, макар вече да не бе сигурен какво иска. Заради тъмнината той нямаше представа кой всъщност стои срещу него. Мими ли бе това или поредната жена, с която трябваше да се наситят, без сантименталности и ангажименти. Но сега момичето срещу него му се молеше, а то явно знаеше твърде много, за да го отблъсне с лека ръка.
— Мими, аз не съм… не съм предполагал…
— Няма да кажа на никой, поне веднъж ме целуни!
— Добре, само че…
Не успя да довърши, тъй като след секунди вече държеше Мими в обятията си. Тя го целуваше така страстно, че той за миг се усъмни дали това не беше Гергина. Овладя се и изправи глава.
— Сега аз ще те помоля нещо. Нека спрем и се приберем!
Мими мълчеше. Бе щастлива и същевременно гузна за постъпката си. Опря се пак на стената и прошепна с наведена глава:
— А това за Гина си го измислих. Марион ми каза, че ви е видяла да се прегръщате, но тя е дете. Все пак, пази се от нея! Много е хитра и потайна!
Васил си отдъхна.
— Между мене и Гина няма нищо! А за това тук — нито дума, нали?
Мими мълчеше. Разбира се, че нямаше да каже на никой, но обмисляше как да го накара да продължат да се виждат.
— Искаш ли да се разходим някой ден край Дунава?
Какво да й каже? Ако й обещаеше и не го изпълнеше, тя щеше да си отмъсти и да го опозори. Ако и откажеше, щеше да я ядоса и пак нямаше да е спокоен за последствията.
— Не разбираш ли, че е невъзможно?
— Защо? Ще се виждаме тайно, както го правиш с другите жени.
Нямаше да успее да я убеди. Тя щеше да настоява, докато не постигне своето. Въобще не биваше да се хваща на играта й и да идва тука, но бе вече късно и той трябваше да намери най-елегантния изход. Хрумна му да се видят в лозята. Имотите им там също бяха съседски. И в двата парцела имаше малки къщи с по една-две стаички.
— Какво ще кажеш да се видим на нашето лозе?
Мими грейна. Как самата тя не се беше сетила?
— Става. Кога?
— Нека не бързаме и да изчакаме удобен момент.
Васил не можеше да повярва какви ги върши. Уговаряше се с момичето на съседите, сякаш то бе една от жените в ТПК-то, зажадняла за изневяра. Докъде щеше да го доведе всичко това? Нямаше ли някой друг, който да бъде обект на чувствата й. Какво искаше тя? Сигурно желаеше да стане жена и то непременно с по-възрастен мъж. Доста по-възрастен! Ужаси се при мисълта, че някой можеше да ги хване. Страхът го накара бързо да вземе решение.
— Да си вървим. Ще ти дам знак кога ще е най-удобно…
Мими дойде до него, целуна го по врата и се скри надолу по стълбището. Бе постигнала своето. Докато излизаше от конака, тя се упрекваше, че не го бе поканила у тях още тая вечер. Все пак, не биваше да бърза. Бе постигнала твърде много и то още от първия път.
Васил остана сам и жалък в тъмната къща.
Копието на Ка
След два дни цялата банда пичове отново беше на блатото. Тоя път Мишо бе дошъл с колелото като оправдание, че не си е взел пушката, за да не цели по жабите. Самуел и Борисчо му се изхилиха подигравателно, а Марион, която също бе дошла с момчетата, им каза, че голямото цигу-мигу не желае да убива себеподобни. Всички се изсмяха на шегата, дори и Митето, който сега бе наперен и горд, че с него е Марион, като едно истинско гадже. Никой вече не смееше да я подиграва за ушите, а Сами дори леко ревнуваше, но не го показваше. Примиряваше се, за да не изглежда жалък.
— Батко, батко, ето я пред тебе! — извика Кирчо и посочи с пръст жабата, която бавно изплува пред брат му Стефчо.
Всичко насочиха погледи и оръжия срещу нея. Стефчо Пенев наистина бе в най-удобната позиция, но ударът дойде откъм Борисчо, който пръв стреля и прониза дясното око на жабата. Последваха изстрелите и на останалите, но никой друг не успя да улучи.
Жабата заплува в кръг и в агония със стърчаща от главата й фунийка. Приличаше на средновековен рицар на турнир, чийто шлем е пробит с огромна пика. Животинчето започна да се потапя и да изплува, докато най-накрая се обърна мъртво по гръб.
— Ега си колко е издръжлива! — възкликна Самуел.
— Беше гадно! — намръщи се Марион. — Това ли правите по цял ден?
Митето се почувства длъжен да отговори от името на всички, но още не му идваше на ум какво да каже.
— Събираме убитите жаби и ги нанизваме на пръчка! — вместо него гордо се похвали малкият Кирчо, без да съзнава, че това още повече ще отврати Марион.
— Вие сте луди! — извика тя и побягна към града.
— Защо се обаждаш бе, глупак? — ядоса се Митето.