Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Двамата еритрейски войници, които охраняваха залата за пристигащи пътници, се оживиха, развикаха се и хукнаха, като държаха оръжията си ниско, за да разблъскват по-добре хората, изпречили се на пътя им. Мърсър стигна до изхода, без да забележи суматохата. Преди водачът на терористите да успее да реагира, Хабте сграбчи Мърсър за китката. В същия миг отекна изстрел. Дърпайки Мърсър, Хабте се наведе, изскочи навън и се отправи към фиата си. Американецът седна на задната седалка, а Хабте включи двигателя и потегли, разпръсквайки облаци прах по неасфалтирания път.
— Добре дошли в Еритрея, доктор Мърсър. Казвам се Хабте Маконен — рече еритреецът, доволен, че се отдалечава от летището. Властите щяха да разберат какво е станало едва след няколко часа, ако изобщо си направеха труда.
— Je ne comprend pas. Je m’appelle Claude Quesnel, — Пътникът почти беше изпаднал в истерия, докато говореше бързо на френски. — Quest-ce que se passe? Et qui est Docteur Mercier?2
РИМ, ИТАЛИЯ
Проливният дъжд беше като завеса и почти закриваше редицата складове до летището. Капките падаха по металните покриви и стени на огромните постройки толкова шумно, че заглушаваха дори рева на самолетите. Въздухът беше твърде студен за април. Необичайната буря бе дошла от север, разкъсвайки ледения слой над Алпите, затова дъждът беше примесен със суграшица. Времето придаваше още по-мрачен и зловещ вид на среднощния час.
Складовете бяха собственост на една от многобройните компании на Джанкарло Джанели, както и лимузината, която се плъзгаше към единия от тях. Стоките там вече бяха минали през митническата проверка. Пазеха ги митничари, но подходящата сума в лири в подходящия джоб осигуряваше известна небрежност в нощното бдение.
Пред сградата бяха наредени дизелови камиони с ремаркета, готови за натоварване. В мрака превозните средства приличаха на праисторически зверове, дремещи в нощта. Вратите на склада се отваряха със сигнал от предавател. Пазачът на предната седалка на мерцедеса използва устройството и една от вратите се вдигна.
Шофьорът слезе от колата и отвори задната врата, Както бе режисирано, в мига, в който кракът на Джанели докосна пода, се запалиха стотина лампи, които обляха склада в ярък, бял блясък. Джанкарло оправи дългия си до пода шлифер, уверявайки се, че дрехата на стойност четири хиляди долара няма да докосне мазните петна по бетона. Костюмът му струваше също толкова. Въпреки прозаичната обстановка, както обикновено, Джанели беше безупречно елегантен. На главата му нямаше нито един непригладен косъм, а на дрехите — нито една гънка.
До стените на склада бяха натрупани кашони, които се извисяваха на височина шест-седем метра. Между тях имаше тесни пътечки, за да могат да маневрират жълтите мотокари, паркирани до вратите. Кашоните стигаха чак до задната част на склада. От едната страна чакаха да бъдат натоварени и откарани специални контейнери, направени така, че да се използва максимално товарното пространство на борда на търговските полети. В помещението миришеше на бурята, бушуваща навън, на машини и на стотиците мъже, които обикновено работеха там.
Джанели лениво огледа палетите с кашони до него и прочете етикетите, залепени на защитната пластмасова опаковка. В единия имаше двайсет милиона дози проти-вомаларично лекарство, предназначено за Конго. Джанкарло се усмихна, докато гледаше купчините от еднакви кашони. Той не знаеше, че точно тази палета ще се окаже най-близо до него, и прие присъствието й като добро предзнаменование. В кашоните имаше хапчета, херметически запечатани в бели пластмасови контейнери, готови за разпространение от медицинските власти на една от страните в Африка с най-многобройно население.
Джанели си спомни, че в таблетките има дори активни ставки, но само толкова, колкото е необходимо, за да инат през проверката, ако африканците си направеха труда. Повечето лекарства обаче бяха съставени от инер-ен материал. Хапчетата бяха негодни за лечение.
Джанкарло продаваше безвредни вещества на стойност двайсет хиляди долара за всяка доставка и знаеше, че има подготвени за транспортиране двайсет еднакви товара. Печалбата беше двайсет милиона долара и единствените жертви на измамата бяха невежите чернокожи, които дори ако получеха истински лекарства, щяха да умрат от нещо друго. Джанели беше новак в търговията с фалшиви лекарства, но бързо си проправяше път към върха.
2
Не разбирам. Казвам се Клод Киснел. Какво става? И кой е доктор Мърсър? (фр.) — Б.пр