Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Авиенда пристъпи до самия ръб на каменната площадка над стръмната урва, още щом се изкачи на билото, и остана там зяпнала на север и неподвижна като статуя. След миг Елейн прецени, че не се възхищава на гледката — Авиенда просто се взираше. Тя се приближи до приятелката си.
Урвата се спускаше стъпаловидно на по петдесетина стъпки към маслиновите горички, на тесни тераси, обрасли само с рехави изсъхнали храсталаци. Пропадът не беше чак притеснителен, но едва ли можеше да се сравни с едно падане на земята от някое дърво. Странно, че като погледна надолу, Елейн се почувства леко замаяна. Авиенда сякаш изобщо не забелязваше, че стръмнината е точно пред пръстите на краката й.
— Безпокои ли те нещо? — попита я тихо Елейн.
Авиенда не откъсна зареяния си в далечината поглед.
— Аз те изложих — най-сетне отрони тя. Гласът й беше равен и кух. — Не мога да оформя един Праг както трябва и всички видяха как те посрамих. Взех някакъв си слуга за същество, изковано от Сянката, и се държах повече от глупаво. Ата-ан Миере се държат с пренебрежение към мен и гледат сърдито Айез Седай, сякаш съм някакво паленце на Айез Седай, подскачащо под техните команди. Преструвам се, че мога да накарам Сенкобежката да проговори пред теб, но на никоя Фар Дарейз Май не е позволено да разпитва пленнички преди да е навършила двадесет години от венчавката си с копието, нито дори да гледа, преди да е навършила десет. Аз съм слаба и мекушава, Елейн. Не мога повече да понеса срама си пред теб. Ако отново те изложа, ще умра.
Устата на Елейн пресъхна. Твърде силно й прозвуча като обет. Тя стисна здраво Авиенда за ръката и я дръпна от ръба на пропастта. Айилците понякога се държаха почти толкова странно, колкото странни ги смятаха Ата-ан Миере. Не допускаше, че Авиенда наистина би могла да скочи — ни най-малко, — но и не искаше да рискува. Добре поне, че айилката не се опита да се възпротиви.
Нинив беше започнала да говори нещо на Ата-ан Миере, стиснала здраво плитката си с две ръце и с лице, почти толкова тъмно, колкото техните от напрежението да не се развика, докато те я слушаха с презрително високомерие. Мерилил и Сарейта продължаваха да пазят зорко Купата, да не би да им я отмъкне някой, а Кареане се опитваше да поведе разговор с Родственичките, макар и без особен успех. Реане й отговаряше, макар и да примигваше неловко и да ближеше устни, но Кирстиан стоеше като вдървена и трепереше, докато Гарения беше стиснала очи и не смееше да ги отвори. Въпреки всичко Елейн заговори тихо; не беше работа на другите да го чуят.
— Никого не си изложила, Авиенда, най-малкото мен. Нищо от това, което си правила, никога не ме е посрамвало и нищо, което сега правиш, не би могло да ме посрами. — Авиенда примигна, сякаш усъмнена. — И освен това си горе-долу толкова мекушава и слаба, колкото може да е един камък. — Това бе най-странният комплимент, който някога беше правила на някого, но Авиенда наистина като че ли изпита благодарност. — Бас държа също така, че Морския народ са се изплашили от теб. — Друг странен комплимент, на който Авиенда се усмихна, макар и бегло. Елейн вдиша дълбоко. — Колкото до Испан… — За това не искаше дори да си помисля. — Аз също смятах, че бих могла да направя каквото е нужно, но само като позволя на ума си да се занимае с него, ръцете ми се изпотяват и стомахът ми се обръща. Щях да повърна дори ако само се бях опитала. Така че в това провалът ни е общ.
Авиенда й отвърна с един от жестовете на ръчния говор на Девите, означаващ „Ти ме изненадваш“. Беше започнала да учи Елейн на някои от тях, макар да казваше, че е забранено. Явно това, че бяха почтисестри и се подготвяха за нещо повече, отменяше тази забрана. Макар и не съвсем. Авиенда, изглежда, сметна, че обяснението й е напълно ясно.
— Не исках да кажа, че не бих могла да го направя — каза тя, — само че не знам как. Най-вероятно щях да я убия, докато се опитвам. — Изведнъж тя се усмихна, много по-широко и по-топло отпреди, и леко докосна Елейн по бузата. — И двете носим слабост в себе си — прошепна тя, — но то не носи срам, докато го знаем само двете.