Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Как Рал ще разбере коя кутия трябва да отвори?
Зед върна обратно ръкавите на робата си и сведе поглед към ръцете си върху масата.
— Пускането на кутиите в действие предоставя на човека, който го прави, определено количество поверителна информация. Тя би трябвало да му подскаже как да разбере коя кутия коя е.
Звучеше логично. За съществуването на книгата не знаеше никой освен пазителя на книгата и както изглеждаше, човекът, който пуска кутиите в действие. За последното книгата не съобщаваше, но въпреки това му звучеше логично. Изведнъж му хрумна една идея: Мрачният Рал сигурно го преследва заради книгата. Ричард почти не чу онова, което Зед беше започнал да говори.
— Въпреки всичко Рал е направил нещо извън правилата. Той е пуснал кутиите в действие, преди да събере всичките три.
Ричард веднага наостри уши.
— Той трябва да е или глупав, или много самоуверен.
— Самоуверен — повтори магьосникът. — Реших да напусна Средната земя по две причини. Първата беше, че Върховният съвет си присвои правото да определя Търсача. Втората, че не се отнасяше подобаващо с кутиите на Орден. Хората бяха започнали да си мислят, че тази магия е просто легенда. Смятаха ме за стар глупак, когато им казвах, че не е никаква легенда, а самата истина. Отказваха да се вслушат в предупрежденията ми.
Той удари с юмрук по масата, при което Калан подскочи.
— Те ми се присмяха! — лицето му беше червено от гняв, а на фона на бялата му коса изглеждаше направо виолетово. — Исках кутиите да бъдат държани далеч една от друга и с помощта на магия да бъдат скрити и пазени под ключ, за да не може никой никога да ги събере отново. Вместо това съветът поиска те да бъдат дадени на високопоставени личности като трофеи, с които да се кичат. Използваха ги като разплащателно средство за услуги и обещания. Това изложи кутиите на алчни погледи. Не зная какво се е случило с тях впоследствие. Но Рал вече разполага най-малко с една от тях, макар и не с трите. Поне не още — Зед го погледна с пламнали очи. — Виждаш ли, Ричард? Не е необходимо да излизаме срещу Мрачния Рал, трябва просто да намерим едната кутия преди него!
— И да я държим далеч от погледа му, което може да се окаже по-трудно от намирането й — отбеляза Ричард, оставяйки думите си да увиснат за момент във въздуха. Внезапно му хрумна нещо. — Зед, не мислиш ли, че едната от кутиите може да е тук, в Западната земя?
— Едва ли.
— Защо?
Зед се поколеба.
— Ричард, никога не съм ти казвал, че съм магьосник, но и ти никога не си ме питал, така че всъщност не съм те лъгал. Въпреки това веднъж те излъгах. Казах ти, че съм дошъл тук, преди да бъде издигната границата. Всъщност не беше така, нямаше как да направя подобно нещо. Разбираш ли, за да няма магия в Западната земя, когато започваше да се издига границата със Средната земя, тук не трябваше да съществува нищо, свързано по какъвто и да е начин с каквато и да е магия. Магия можеше да се появи тук след това, но не и да бъде заварена. Тъй като в мен има магия, не можех да дойда в Западната земя, преди да бъде издигната границата, това щеше да обърка нещата, така че трябваше да остана в Средната земя до нейното завършване.
— Всеки си има своите малки тайни. Нямам желание да те обвинявам за твоите. Но защо ми казваш всичко това?
— За да те убедя, че е невъзможно която и да е от кутиите да е била тук преди издигането на границата — тогава границата не би могла да бъде построена, магията на кутиите щеше да попречи. Следователно, щом и трите кутии са били в Средната земя преди границата поради магията, а аз не съм донесъл със себе си някоя от тях, те би трябвало да са все още в Средната земя.
Ричард размисли върху това известно време, усещайки как искрицата надежда угасва в него. След това се концентрира отново върху предмета на разговора им.
— Все още не си ми казал какво е Търсач. И какво трябва да правя аз като такъв.
Зед скръсти ръце.
— Търсачът е човек, който отговаря единствено пред себе си. Мечът на истината му принадлежи и се подчинява единствено на неговата воля, в рамките на собствената си сила той може да търси отговорност от всеки за всичко — Зед вдигна ръка, за да прекъсне въпросите и възраженията на Ричард. — Съзнавам неяснотата на всичко това. Проблемът с обясненията е като при всяка друга сила. Както вече ти казах, начинът, по който човек използва силата, прави от нея това, което тя е. Ето защо е особено важно да намериш правилния човек, човека, който ще използва мъдро силата. Виждаш ли, Ричард, Търсачът прави точно онова, което подсказва името му; търси. Търси отговори. На неща, които сам избира. Ако той е правилно избран, ще търси онези отговори, които ще помогнат на всички хора, не само на него. Единствената задача на Търсача е да бъде свободен сам да задава въпроси, да отива където иска, да пита каквото иска и ако се наложи, да направи онова, което се изисква в отговорите.