Любов по неволя

Антъни изкриви лице.

— Утре вечер Емелин ще бъде показана на пазара за женитби. Лавиния се надява да й намери подходящ жених, нали знаеш?

— Пожертваният Аполон. Спомням си.

— Точно така. Емелин е очарователна и умна девойка и много ме е страх, че планът на Лавиния ще успее.

Тобиас потрепери и Антъни млъкна уплашено.

— Сигурно кракът много те боли? След всичко, станало тази вечер…

— Не ме боли кракът. Боли ме, като мисля за мисис Лейк.

В момента Тобиас наистина нямаше болки. Вероятно от брендито. Но колкото повече размишляваше за случилото се, толкова по-ясно му ставаше, че болката в крака бе престанала да го мъчи много по-рано тази вечер. Горе-долу в момента, когато се приближи до Лавиния в каретата. Няма нищо по-добро от физическата любов, за да отклони мислите на мъжа от болката, каза си потиснато той.

— На твое място не бих се тревожил толкова за плановете на Лавиния. Емелин е интересна млада дама и е съвсем естествено да привлече внимание. Но когато се разчуе, че не очаква наследство, всички умни мамички от висшето общество ще се погрижат синовете им да не остават твърде дълго в нейната компания.

— Може и да си прав, но какво ще кажеш за досадниците и професионалните прелъстители? Много добре знаеш, че нито една млада дама не може да се опази от тях. Доставя им удоволствие да прелъстяват невинни момичета.

— Лавиния ще я пази. — Тобиас си спомни разумната реакция на Емелин в Рим и добави: — По-точно е да се каже, че мис Емелин е напълно в състояние да се опази сама.

— Въпреки това бих предпочел да не се стига дотам. — Антъни се хвана за перваза на камината. — Понеже преследваме едни и същи цели, бихме могли да работим съвместно, не намираш ли?

Тобиас издиша шумно.

— Ние с теб сме двама глупаци.

— Говори само за себе си. — Антъни се запъти решително към вратата. — Още сутринта ще се погрижа за билетите.

— Антъни?

— Какво има още?

— Споменах ли вече, че родителите на Лавиния са упражнявали месмеризъм?

— Не, но мис Емелин го спомена. И какво от това?

— Преди време се интересуваше от този шарлатански метод, доколкото си спомням. Смяташ ли, че опитен лечител би могъл да доведе пациент до състояние на транс, без той да забележи?

Антъни се изсмя тихо.

— Напълно е възможно мъж със слаб характер да стане жертва на такъв лечител, стига да е достатъчно опитен. Но нито за миг не мога да си представя, че мъж със силна воля и добре развита наблюдателност би позволил на когото и да било да го доведе до транс.

— Сигурен ли си?

— Освен ако така нареченият пациент сам не иска да изпадне в транс.

Антъни излезе в коридора и шумно затръшна вратата след себе си. Смехът му отекна в къщата.