Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
— А аз ти отговорих, че си постъпила съвсем правилно, като си прекратила ангажимента си към мисис Доув. — Емелин си наля кафе. — Постъпила е много зле, като е заповядала на лакея си да шпионира мистър Марч. Ами ако го беше наранил?
— Сигурна съм, че му е наредила да вземе пръв дневника или да го отнеме от мистър Марч със сила. Тя държеше много да се сдобие с проклетия дневник. Не искаше Тобиас и аз да прочетем страниците, които се отнасят до нея. Никой не бива да узнае тайните й.
— Макар че самата тя ви е разказала някои неща?
Лавиния вдигна вежди.
— Предполагам, че тайните на мисис Доув са много по-ужасни от малката недискретност, която си е позволила на млади години.
— Е, това вече не може да се установи със сигурност, нали? Дневникът е унищожен.
— Мисля, че малко прибързах, като се отказах от парите — промълви замислено Лавиния.
Очите на Емелин светнаха пламенно.
— В крайна сметка става въпрос за принципи — отсече категорично тя.
— Да, права си. Мистър Марч е безкрайно труден партньор, но в случая беше мой съюзник. Не е редно да разреша на клиентката си да го третира като шахматна фигура и да извлича изгоди от действията му. Всеки има своята гордост.
— Твоята гордост или тази на мистър Марч те накара да постъпиш така миналата нощ? — попита с лека насмешка Емелин.
— Това няма никакво значение, факт е, че тази сутрин се събудих без клиентка.
— Не се притеснявай. Много скоро ще си намериш нови клиенти.
Понякога слънчевият оптимизъм на Емелин е дразнещ, каза си неволно Лавиния.
— Вероятно мистър Марч ще си получи обещаната сума — каза тя. — Би било редно да я сподели с мен, как мислиш?
— Права си — кимна сериозно Емелин.
— Добре, ще поговоря с него по този въпрос — реши Лавиния и започна да яде, вслушвайки се в трополенето на копита и скърцането на колела по паважа пред къщата. — Знаеш ли, колкото и да е труден понякога, мистър Марч беше изключително добър партньор. Все пак той откри дневника на камериера.
Емелин я наблюдаваше с интерес.
— За какво мислиш, Лавиния?
Леля й вдигна рамене.
— Струва ми се, че и за мистър Марч, и за мен би било предимство и в бъдеще от време на време да работим заедно.
— О, да! — В очите на Емелин се появи странен израз. — Права си. Прекрасна мисъл.
Възможността за бъдещо партньорство с Тобиас е възбуждаща, но и застрашителна, реши Лавиния. Май беше по-добре да смени темата.
— Днес имаме по-важни задачи — заговори енергично тя. — Трябва да съсредоточим вниманието си върху твоята вечер в театъра.
— Нашата вечер — поправи я меко Емелин.
— Да, вярно. Много мило от страна на лейди Уортхем да покани и мен.
Емелин вдигна вежди.
— Според мен тя е любопитна да те види. Даже много.
Лавиния смръщи чело.
— Надявам се, че не си споменала пред нея какво съм работила преди?
— Не, разбира се.
— Отлично. — Лавиния видимо се отпусна. — Не вярвам, че лейди Уортхем ще остане възхитена от предишните ми професии.
— В нейните кръгове няма професии, подходящи за жена — обясни с лека ирония Емелин.
— Колко вярно. Тази вечер ще й дам да разбере, че съм получила скромно, но сигурно наследство.
— Това не е редно, лельо Лавиния. Не бива да лъжеш.
— О, стига! — Лавиния махна пренебрежително. — Моля те, не забравяй, че ни предстои последна проба при мадам Франческа.
— Няма да забравя. — Лицето на Емелин изрази загриженост. — Лельо Лавиния, надявам се, че не очакваш твърде много от тази вечер. Мисля… не, сигурна съм, че никой няма да ме забележи.
— Глупости. С новата рокля ще изглеждаш прекрасно.
— Но не колкото Присила Уортхем — засмя се безгрижно Емелин. — Тъкмо по тази причина майка й се държи така мило с мен и ти го знаеш много добре. Тя си въобразява, че когато сме двете, всички виждат предимствата на Присила.
— Плановете на лейди Уортхем не ме интересуват ни най-малко. — Лавиния щеше да каже нещо още по-остро, но спря навреме. След малко се покашля и опита отново: — За мен е абсолютно безразлично, че лейди Уортхем е планирала да покаже Присила в най-добрата светлина. Тя й е майка и това е неин дълг. За мен е важно само, че тази вечер ни се предлага уникална възможност и аз имам твърдото намерение да се възползвам от нея.
Вратата на стаята за закуска се отвори без предупреждение и на прага застана мисис Хилтън. Очите й святкаха възбудено.
— Мисис Доув е тук, мадам — изрече високо тя. — Приемате ли посетители в такъв ранен час?