Кървава музика [Blood Music - bg]

— И да ги видиш, нищо не можем да им направим — подхвърли той и пъхна небрежно ръце в джобове. Само двамата сме останали.

Джери замахна още няколко пъти и дупката се разшири достатъчно. Двамата се плъзнаха надолу, опряха се на ръце и надзърнаха вътре.

— Пак не се вижда нищо — рече Джери. — Я иди да вземеш фенера.

Почти се смрачаваше, когато Джон се върна със стария ветроупорен фенер от техния камион. Джери седеше до дупката, пушеше цигара и тръскаше пепелта вътре.

— Как е в града? — попита той.

— Още по-зле, доколкото можах да видя.

— Ще остане ли нещо до утре?

— Това, в което се превръща.

— Добре де, тъмно, светло, няма особено значение. Дай фенера, ще сляза пръв…

— Няма да стане — опъна се Джон. — Без светлина не оставам.

— Тогава ти слез.

Джон обмисли предложението.

— Не, по дяволите. Ще вържем въжето за някоя кола и ще се спуснем двамата.

— Хубаво — склони Джери. Той изтича с въжето до най-близката кола, завърза края му за бронята и се върна обратно. Оставаха им близо трийсетина фута въже.

— Аз съм пръв — заяви Джери. — Дай фенера.

Джон протегна ръка. Малко след това главата на Джери изчезна под горния край на дупката.

— Отразява се в стените — чу се приглушеният му глас. Джон надникна и видя призрачно осветеното лице на брат си. Изчака да се спусне още малко, сетне го последва.

Никога не би го признал, но това, което в действителност очакваше да срещне там долу, бяха морлоките.

Докато стъпят върху податливия под телата на двамата братя лъщяха от пот. Въздухът бе далеч по-топъл и влажен, отколкото навън. Светлината на фенера прорязваше сияещи снопове през сладникавата на вкус мъгла. Те пристъпиха неуверено и почвата под краката им взе да жвака като в мочурище.

— Оооо, по дяволите! — извикаха почти в един глас.

— Какво ще правим сега? — попита почти шепнешком Джон.

— Ще потърсим Рут и Лорен, а може би и Трисия. — Трисия беше приятелката на Джери. Въпреки че бе присъствал на стопяването й почти до самия му край, той все още не можеше да повярва в това, което се бе случило с нея.

— Отдавна са измрели всичките — отвърна пресипнало Джон.

— Ще имаш да вземаш, да са измрели. Просто са ги разглобили за да ги свалят по-лесно тук.

— Откъде пък ти хрумна това?

Джери поклати глава.

— Или е това, или наистина ги няма вече. Дали са усещали нещо, а?

Джон помисли за миг.

— Не — отвърна той. — Но може и да се лъжа.

— Лайнарска история — ядоса се Джери. — Сигурен съм, че не са измрели. Инак навън щеше да е пълно мъртвило. Нали сам видя…

— Видях — кимна припряно Джон. Какво всъщност беше видял? Купчинки от смачкани дрехи, изпълнени с разтваряща се плът. Тогава се беше почувствал като обезумял. Още от сутринта на този ден Рут и Лорен се оплакаха, че са пипнали нещо заразно. Телата и на двете бяха покрити с белезникави изпъкнали резки, имаше ги по лицата и ръцете им. А той глупакът им рече да отидат на доктор.