Партньори [The Partner-bg]

Донесоха кафе и сладки. Видеокамерите бяха насочени към края на масата, където седяха Стефано и адвокатът му. Стефано беше по риза, със спокойно изражение.

— Кажете си името, моля — започна Ъндърхил, първият от екипа. Всички бяха научили досието на Ланиган почти наизуст.

— Джонатан Едмънд Стефано. Джак.

— Името на фирмата ви?

— Едмънд Асошиътс.

— Предмет на дейност?

— Много неща. Консултации по сигурността. Наблюдение. Лични разследвания. Издирване на изчезнали.

— Кой е собственик?

— Аз. Едноличен.

— Колко служители имате?

— Различно. В момента са единайсет с постоянни договори и около трийсет на хонорар.

— Бяхте ли нает да откриете Патрик Ланиган?

— Да.

— Кога?

— На двайсет и осми март деветдесет и втора. — Стефано бе донесъл няколко папки със записки, но не се нуждаеше от тях.

— Кой ви нае?

— Бени Арисия. Човекът, чиито пари бяха откраднати.

— Каква сума поискахте от него?

— Първоначално двеста хиляди долара.

— Колко ви е платил до днешна дата?

— Милион и деветстотин хиляди.

— Какво направихте, след като Бени Арисия ви нае?

— Няколко неща. Веднага заминах за Насо на Бахамските острови, за да проведа съответните разговори в банката, от която бяха откраднати парите. Става дума за клон на Юнайтед Банк ъв Уейлс. Клиентът ми мистър Арисия и юридическата фирма, която тогава бе наел, имаха там новооткрита сметка, специално за получаването на тази сума.

Както знаем, някой друг бе успял да се добере до нея преди тях.

— Мистър Арисия американски гражданин ли е?

— Да.

— Защо е открил сметка в чужбина?

— Парите бяха деветдесет милиона долара, шейсет за него и трийсет за адвокатите. Не искаха те да се появят в банка в Билокси. По това време мистър Арисия живееше там и всички бяха единодушни, че не е желателно получаването на сумата да стане известно в района.

— Мистър Арисия се опитваше да избегне данъчното облагане, така ли?

— Не знам. Ще трябва да попитате него. Това не беше мой проблем.

— С кого разговаряхте в банката?

Адвокатът изсумтя неодобрително, но не каза нищо.

— С Греъм Дънлап, англичанин, един от вицепрезидентите.

— Какво ви каза той?

— Същото, което е казал и на ФБР. Че парите са изтеглени.

— Откъде са постъпили при тях?

— От тук, от Вашингтон. Преводът е направен в девет и трийсет сутринта на двайсет и шести март деветдесет и втора. От Националната банка. Бил е експресен, което означава, че е стигнал до Насо за по-малко от час. В десет и петнайсет парите са били получени в банката, където са останали девет минути. След това са били изпратени в банка в Малта. Оттам са били препратени в Панама.

— По какъв начин са били изтеглени от сметката?

Въпросът подразни адвоката.

— Губим си времето — каза той. — Тези неща са ви известни от четири години. Вашите хора са разговаряли с банкерите по-дълго, отколкото клиентът ми.