Партньори [The Partner-bg]

Сензационните убийства и процесите на зловещи престъпници не бяха рядкост по Крайбрежието, така че препълнените съдебни зали не учудваха никого. От незапомнено време обаче първото появяване в съда не бе предизвиквало такъв интерес.

Репортерите бяха дошли най-рано и бяха заели предните места. Тъй като Мисисипи бе един от малкото щати, които все още проявяваха здравия разум да забраняват снимането в съдебните зали, репортерите щяха само да седят и да слушат, а после да разказват със свои думи какво са видели. Така ги принуждаваха да бъдат истински репортери — задача, за която повечето от тях бяха зле подготвени.

Всяко голямо дело привличаше редовните посетители — чиновници и секретарки от съда, скучаещи стажанти, пенсионирани ченгета, местни адвокати, които през по-голямата част от времето се размотаваха по коридорите — пиеха кафе със служителите, клюкарстваха, проверяваха нотариални актове, чакаха някой съдия да им даде подпис, намираха си каквато и да било работа, само и само да не стоят в канторите си. Патрик бе привлякъл вниманието на всички тях. И на мнозина други.

Много колеги бяха дошли, за да го зърнат. Вече четири дни вестниците непрекъснато пишеха за него, но нито един от тях не бе публикувал скорошна снимка. Носеха се какви ли не слухове. Приказките за изтезанията изостряха любопитството още повече.

Чарлс Боуган и Дъг Витрано седяха един до друг сред адвокатската орда — на най-предните места, до които бяха успели да се доберат. Проклетите репортери ги бяха изпреварили. Искаха да са на първия ред, близо до масата, на която сядаше обвиняемият. Искаха да го видят, да го погледнат в очите, да сипят шепнешком ругатни и заплахи, да излеят колкото се може повече жлъч в тази цивилизована обстановка. Видяха се принудени да седнат доста назад и търпеливо да чакат момента, който може би никога нямаше да настъпи.

Третият съдружник, Джими Хаварак, стоеше прав до задната стена и разговаряше тихо с един полицай. Не обръщаше внимание на погледите и усмивките на познатите си, много от които също бяха адвокати и тайно злорадстваха, че парите са изчезнали и фирмата е загубила цяло състояние. В крайна сметка ставаше дума за най-големия хонорар за правна услуга, получаван някога в щата. Завистта бе нещо естествено. Той ги мразеше, както мразеше буквално всички присъстващи в съдебната зала — глутница чакали, които очакват труп.

Хаварак, син на ловец на скариди, си беше останал грубоват здравеняк, готов да налита на бой по кръчмите. Пет минути с Патрик в заключена стая, и парите щяха да са намерени.

Четвъртият съдружник, Рейпли, както обикновено беше на тавана си и пишеше изложение във връзка с някакво досадно дело. Щеше да прочете за събитията в утрешните вестници.

Имаше и шепа адвокати, стари приятели на Патрик, дошли за подкрепа. Бягството беше мечта, най-често несподелена мечта, на немалко дребни провинциални пленници на тази пренаселена и отегчителна професия, от която очакваха твърде много. Патрик поне бе проявил куража да направи опит да я осъществи. Бяха сигурни, че за трупа в колата има някакво обяснение.