Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Трудно, но не невъзможно — каза Харди. Когато се появи водещият от студиото и стана ясно, че новинарите ще продължат да дъвчат кокалите на Глицки, той грабна дистанционното и изключи телевизора. — Забелязахте ли, че тя не спомена кои са тези критици? Или може би съм го пропуснал? „Трудно бихме могли да не се съгласим с тях“ — имитира той гласа на репортерката. — Що за поднасяне на новини е това?
— Много лошо — каза Винсънт. — Те дори не слушаха какво им казва чичо Ейб.
— Колко дълго го показваха? — попита Харди.
— Достатъчно дълго — гласът на Винсънт мутираше. Той прочисти гърлото си и продължи: — Какво са очаквали от него да направи? Да застреля целия автобус, за да пипне един-единствен тип?
— Напипа същината, струва ми се. — Франи сложи ръката си на коляното на Харди. — Може би трябва да му се обадиш? Главата му сигурно е пламнала. А как мина твоят ден?
— Явно по-добре от деня на Ейб, макар че и аз имах неприятности. — Той си погледна часовника. — Дали вече се е прибрал? — И без да дочака отговор, започна да набира телефонния му номер. — Тук е най-добрият ти и вероятно единствен истински приятел — произнесе Харди в слушалката. — И ако ме чуваш…
— Какво?
— Виждам, че следиш обажданията си.
— И ти би го правил на мое място. Не престава да звъни, та пушек се вдига.
— Това е телевизията. Осигурява ти моментална слава.
— Страхотно, само че не мечтая за слава.
— Това ти е проблемът. Навярно си единственият човек в Америка, който не мечтае. Медиите просто не знаят какво да те правят. Може би трябва да си наемеш гримьор. Да изтрие от лицето ти това нацупено изражение. Знаеше ли, че имаш белег на устните си? Сигурен съм, че биха могли да заличат и него.
Отсреща настъпи мълчание. После Глицки попита:
— По някакъв повод ли ми се обаждаш?
— Не съвсем. Току-що те даваха по новините. Мислех, че ще се радваш да чуеш приятелски глас. И само за сведение, Винс е на твоя страна.
Съпругата на Харди се обади до него:
— Франи също.
— Чух това — каза Глицки. — Предай и на двамата моите благодарности.
Франи стисна крака на Харди.
— Попитай го… Не, чакай, дай на мен. — И тя грабна слушалката. — Ейб, какво ще правите с Трея тази вечер? Варя огромна тенджера спагети. Защо не наминете? Да се махнете от всички тези хора, които не ви обичат като нас.
Ву бе намислила да посети Андрю още веднъж преди утрешния ден. Не искаше да влезе в съдебната зала на Арвид Джонсън, без да е изяснила нещата докрай с клиента си. Но откри, че й е нужно малко време, за да събере сили за срещата.
Седеше в заведение, което някога трябва да е било приятно кафене, на половин пресечка от МВЦ. Но мястото бе посещавано толкова често от клиентелата на съда за непълнолетни, че бе загубило чара си. Сега дъската за съобщения до вратата бе отрупана с визитни картички на адвокати, частни детективи и поръчители за гаранция, както и със снимки на изчезнали деца. На една маса, до захарта и сметаната, се издигаха купчини вестници. На пода в дъното на кафенето спеше питбул, завързан с верига. Зад бара млада жена с обеци на езика и на веждите прибираше чаши и бършеше тезгяха.
Навън хълмът хвърляше дълга сянка, но фасадите на отсрещните сгради бяха окъпани от последните лъчи на залязващото слънце. Вятърът гонеше всички боклуци, които тежаха по малко от половин килограм, по пустата улица.
Денят на Ву — от събуждането й сутринта сама и с махмурлук до срещата й със семейство Норт, след това с Андрю, а после и словесната й схватка с Джейсън Бранд — сякаш нямаше край, а най-трудните мигове несъмнено все още й предстояха.
Е, може би не най-трудните. Защото през този половин час, откакто Бранд едва ли не я беше изритал, се разкъсваше от вина, гняв и срам. Най-лошото бе, че не можеше да го обвинява. Той имаше право. Дори и да не беше започнала първа да флиртува с него предишната вечер, тя знаеше, че сделката с Андрю още не е консумирана. Ако претендираше, че е етичен адвокат, щеше веднага да разкаже на Бранд за конфликта си с Андрю. Просто не беше честно да правиш секс с опонента си в съдебната зала.
Докато отпиваше от кафето си, Ву още се ядосваше на себе си, ужасена от онова, което беше направила, и от ситуацията, в която се бяха забъркали с Бранд, ситуация, режисирана от нея самата.
Беше рискувала служебното положение и на двамата — и още го рискуваше, ако истината излезеше наяве — само за да задоволи някаква своя неопределена и жалка потребност от близост. Знаеше, че е под достойнството й или поне под достойнството на личността, която бе, преди смъртта на баща й да изтръгне почвата под краката й. Беше се превърнала в нестабилна, хищна, манипулативна и опасна жена, типа, който винаги беше мразила и отбягвала. А най-страшното беше, че авантюрата с Бранд тотално я бе заслепила — дори не й хрумна да обсъди с него случая на Андрю. Пламна искра, получи се физическо привличане, обилно смазано с алкохол, и тя му се поддаде безразсъдно.