Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Независимо че й беше колега, добър човек, когото един ден можеше истински да хареса и да започне да му се възхищава. Може би дори нещо повече. Разбира се, сега не можеше да става и дума за това, всички изгледи за бъдещето бяха разбити. Това също я съсипваше — загубата, глупостта, която беше проявила.
А сега — тя погледна часовника си — точно сега трябваше да се изправи пред младия си клиент, за да изтръгне от него мъчителното решение, което дори нямаше да бъде негово. Трябваше да го остави да се яви пред съда за възрастни. Тогава той със сигурност щеше да бъде осъден за някаква степен на убийство, но всичко щеше да бъде в рамките на системата. Сега, заради своята арогантност, глупост и слепота, беше допуснала цялото бреме да падне върху плещите на едно нещастно и отчаяно дете. Чудеше се дали щеше да намери сили, за да понесе това бреме. При предишната им среща, когато беше рухнал, дори беше съзряла в това възможност да го убеди да направи онова, което тя искаше. Но ако чисто и просто не успееше да се справи?
Тя поклати глава, довърши кафето си и остави чашата на масата.
Подобно на историята с Джейсън Бранд, това беше още един пример за начина, по който действаше — без да мисли за последиците. Можеше само да се моли Андрю да се окаже в действителност виновен, както бе вярвала през цялото време. А беше успяла да убеди и родителите му. Така признанието на Андрю, макар и трудно, поне щеше да бъде приемливо и дори за предпочитане като стратегия.
На път към бараките тя спря и погледна още веднъж оградата от бодлива тел. Закле се, че след като получи признанието на Андрю тази вечер, никога вече няма да поставя свой клиент в подобно положение. Но първо трябваше да получи признанието. Първо това. После щеше да започне да работи върху себе си.
Вече нямаше връщане назад, беше стигнала прекалено далеч. Не можеше да позволи на ужасните събития от деня да отслабят решителността й и да я направят сляпа за дълга й.
— Не се размеквай точно сега — каза си тя и се отправи към бараките.
— Кой беше?
Франи свали очилата си и остави романа, който четеше. Беше в леглото, облегната на възглавницата си. Бе разпуснала червената си коса, която се разстилаше по раменете й и хвърляше красиви отблясъци.
Харди се извърна от бюрото си до вратата.
— Ейми.
Франи хвърли поглед на часовника до леглото.
— В единайсет и петнайсет?
— Не искаше да се тревожа и да губя от скъпоценното време за сън, толкова необходим на мъжа, когато достигне определена възраст.
— За какво е трябвало да се тревожиш?
Той сподели с нея загрижеността си да не би на Ву да се наложи да уговаря наново Боскачи.
— Но тя току-що се е прибрала след истински маратон от срещи с Андрю в МВЦ и пледоарията й най-после била готова. Искаше да ми го съобщи.
— Какво облекчение. Щях да се въртя цяла нощ. — Франи отново посегна към книгата си и спря. — Отне й двайсет минути, за да ти съобщи това?
— Да ми обясни подробно.
— На колко години е това момче?
— На седемнайсет.
Франи направи физиономия.
— На седемнайсет, значи.
Харди кимна.
— И, за съжаление, убиец. Двоен убиец по-точно. Изглежда най-накрая изплюл камъчето пред Ейми.
— Признал си, имаш предвид?
— Е, съгласил се да направи признание, което значи, че Ейми ще пледира виновен. И тъй като точно такава е сделката, която тя сключи с Боскачи, радвам се, че момчето най-после се е вразумило.
— И каква е сделката с Боскачи?
Харди посвети жена си в подробностите, като приключи с коментара, че Ейми е била достатъчно умна да държи родителите настрана, докато е упражнявала натиск върху хлапето.
— Защо? — попита Франи.
— Защото казал на мама и тате, че не го е извършил.
— Но всъщност го е извършил?
— Да, щом ще пледира виновен, значи е.
— Тогава защо казваш, че ако родителите му били там, нямало да се съгласи?
Харди се отправи към гардероба.
— Защото, любов моя, той продължава да ги разиграва. Татенцето плаща сметките. Първо се прави на светец и ги лъже в очите, че е невинен, а после, за да си спаси кожата, казва истината на Ейми. Най-хубавото е, че сетне отново може да твърди пред родителите си, че Ейми го е принудила да признае. По-точно изнудила. Всъщност той е добро момче и не е убивал никого.