Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
— Ще се видим по-късно, майор Ланкастър. Да помоля ли адвоката си утре да се срещне с нас?
— Колкото по-рано, толкова по-добре — въздъхна Дейвид.
Когато излезе от стаята, младата жена осъзна, че е прекарала с него повече време, отколкото бе възнамерявала. Компанията му наистина бе много приятна. Жалко, че не можеше да го направи свой брат, но в такъв случай Сали Ланкастър трябваше да й стане сестра, а това вече бе немислимо.
Дейвид и Кинлок проследиха с възхитени погледи елегантното оттегляне на лейди Джослин.
— Тя е много красиво и добро момиче — отбеляза хирургът със силния си шотландски акцент, преди да се заеме с прегледа на пациента си.
— Имате физика на истински бик — рече Кинлок след като приключи внимателния оглед, включващ преслушване на сърцето през тръба от твърд картон. — Раната е почти зараснала и няма признаци за инфекция. Освен това отказването от опиума е преминало без странични ефекти. Трябва да призная, че вчера бях доста загрижен.
— Аз също — призна Дейвид.
— Няма да си губя времето да ви давам инструкции относно възстановяването ви, след като и без това ще направите това, което сам си решите. — Хирургът се намръщи изпод рунтавите си вежди. — Предполагам, че притежавате достатъчно здрав разум, за да се храните добре, да почивате често и да не се преуморявате, нали?
— Не се тревожете. Имам известен опит с раните и възстановяването. Няма да направя нищо глупаво. — Изгледа сериозно хирурга. — Дължа ви много повече, отколкото някога ще мога да ви платя. Надявам се знаете, че много ценя това, което направихте за мен.
— Не благодарете на мен, а на сестра си. Тя не се отказа, макар че всички се бяха отчаяли. Сестра ви е опасно момиче. Накара да ми се разтреперят мартинките. — Кинлок топло се усмихна. — Не съм направил нищо особено, освен че ви прегледах по-основно. За нещастие лекарите в болницата вече са били решили, че сте безнадежден случай.
— Подценявате уменията си. — Дейвид завърза колана на халата си, доволен, че прегледът е приключил. Фактът, че бе почти здрав, не означаваше, че лекарското опипване не боли. — Предполагам, че повече няма да идвате?
— Следващата седмица ще сваля конците, но с изключение на това, няма да се нуждаете повече от мен, майоре. — Кинлок затвори рязко медицинската си чанта. — Трябва да тръгвам за „Сейнт Бартоломю“. Днес ме очакват седем операции.
Дейвид протегна ръка.
— За мен бе удоволствие.
Ответното ръкостискането бе силно и енергично.
— Удоволствието бе изцяло мое. Наред с всички неуспехи в живота на лекаря, истинска награда от време на време е, да се постигне успех. — Усмихна се с дяволита, момчешка усмивка. — Освен това лейди Джослин вече ми плати скандално високата сметка, която й изпратих. Това ще подсигури медикаменти за благотворителната ми практика за цяла година напред. Желая ви приятен ден.
След като Кинлок си тръгна, Дейвид се изпъна върху леглото, като внимаваше да не натиска все още бодящия го гръб. Значи лейди Джослин бе платила хонорара на лекаря. Може би само по себе си парите не бяха от значение за такава богата жена, но това бе още един знак за благородството й въпреки жестоката шега, която съдбата й бе изиграла. Тя бе дама в пълния смисъл на тази дума.
Младият мъж затвори очи. Чувстваше се безкрайно уморен. Джослин бе всичко, за което мъжът можеше да мечтае. Бе негова съпруга, а той й помагаше да се отърве от нежеланото му присъствие. Наистина бе проклет глупак.
Ала в действителност нямаше избор. Лейди Джослин Кендъл, единствената и богата дъщеря на граф Кендъл, не бе родена да бъде съпруга на офицер с половин заплата, без никакви средства и перспективи.
Когато в късния следобед Сали Ланкастър влезе в стаята на брат си, тя толкова се зарадва като го видя на крака, че едва се сдържа да не го притисне силно в обятията си. Една гореща прегръдка обаче едва ли щеше да бъде най-подходящото лечение за един инвалид. Ограничи се да грабне ръцете му и да ги стисне силно.
— Ще се оправиш напълно, нали?
— От тази сутрин вече съм толкова здрав, че не представлявам интерес за доктор Кинлок — усмихна се той. — Няколко седмици питателна храна и ще бъда като нов. И всичко това го дължа на теб, Сали. Всички ме бяха отписали, включително и аз самият. Но ти не се отказа.
Тя му отправи игрива усмивка.
— Помогнах ти от егоистични подбуди, Дейвид. Кой друг ще ме търпи, освен ти?
— Много мъже биха били щастливи да бъдат с теб. — Посочи й с ръка да седне. — Сега, след като имаш независима издръжка и не се налага да бъдеш учителка, за да преживяваш, какво искаш да правиш? Обмисляла ли си възможността за брак?