Заложница на съдбата

— Значи вие сте този, който играе важна роля в този фарс! — с възмущение възкликна Елвира. — Никога не съм чувала за вас! Вие сте никой!

Дейвид направи безупречен поклон пред графинята.

— Разбира се, едва ли бихте одобрили факта, че племенницата ви се е омъжила за човек без знатно потекло и богатство. С нейната красота, произход и очарование тя би могла да вземе за съпруг най-изтъкнатия благородник. Всъщност и аз самият неведнъж съм го изтъквал пред моето скъпо момиче.

Високият и представителен млад мъж пристъпи напред и обви с ръка раменете на Джослин.

— Напълно съм съгласен с вас, че не съм достоен за съпругата си. Но любовта не знае граници, а нашата издържа проверката на времето. След като чувствата ни не се промениха, аз се предадох на изкушението и помолих Джослин да се омъжи за мен.

Неговото „скъпо момиче“ се взираше в него с безмълвен потрес. Той я дари с предана усмивка и скришом й смигна.

— Споделям мнението ви, че нито един мъж не е достатъчно добър за племенницата ви, лейди Кромарти. Мога единствено да се закълна, че ще прекарам живота си, опитвайки се да бъда достоен за нея.

Смайването на Джослин за малко да премине в неконтролируем смях. С огромно усилие на волята тя се овладя и изрече с мил глас:

— Дейвид, скъпи, колко мило се изразяваш! Като че ли всяка жена не би била горда да бъде твоя съпруга. — Извърна се към леля си и пламенно додаде: — Подобно благородство, такива високи принципи и морал нямат цена. Освен това съпругът ми притежава и лъвско сърце — знаеш ли, той е герой от Ватерло. — Плъзна ръка около кръста на мъжа си и оброни глава на рамото му. — Аз съм най-щастливата жена на този свят!

Елвира се вторачи слисано във влюбената двойка. Бе очаквала всичко друго, но не и гледка на взаимно обожание. И макар че досега не бе чувала за майор Ланкастър, той безспорно бе истински джентълмен.

— Значи вие се обичате от дълго време?

— О, ние се познаваме от цяла вечност — безцеремонно заяви Дейвид. — Но разликата в положението ни в обществото и войната ни бяха разделили. — Отправи към Елвира най-невинната си усмивка. — Надявам се, че ще ни пожелаете щастие.

— Тази работа ми се струва съмнителна — изсумтя Елвира. — Нямаше обявяване на годежа в църквата, не е присъствал никой от семейството. Най-малко трябваше да поканиш Уилъби и мен. Като глава на семейството негово задължени е да те предаде на младоженеца.

Джослин направи трагична гримаса.

— Кажи на чичо, че не съм искала да го обидя. Нямаше време, за да организираме по-голяма сватба. Дейвид беше сериозно болен. Всъщност животът му висеше на косъм, а, повярвай ми, той притежава силно чувство за чест, за да не ми позволи, да се омъжа за него.

Лейди Кромарти не изглеждаше много убедена.