Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Стана от пейката, опитвайки се да си припомни графика му. Днес бе един от дните му в „Сейнт Бартоломю“, а тя бе видяла колко уморен е той след работа. Как би могла да му помогне да възстанови силите си?
Внезапно се сети какво точно трябва да направи.
Когато Иън Кинлок се върна в малката и мрачна стая, която му служеше за кабинет в „Сейнт Бартоломю“, бе толкова изтощен, че едва успя да отвори вратата. След посещението си при майор Ланкастър хирургът прегледа пълна стая с пациенти, а след това оперира една жена, която, за съжаление, умря на операционната маса. Още една може би щеше да я последва, въпреки усилията му. В дни като този той се питаше защо не се стреми към печеливша частна практика, която няма да изисква прекалено емоционални и физически усилия.
Щом влезе в стаята, хирургът се запъти към заключеното чекмедже на бюрото, макар отлично да знаеше, че алкохолът няма да излекува това, което го измъчваше. Не разбра, че има компания, докато не чу един жизнерадостен женски глас:
— Ще можете да пийнете повече, ако преди това хапнете нещо.
Кинлок примигна, обърна се и видя госпожица Ланкастър, която седеше върху единствения стол за посетители. Остави настрани книгата, която четеше, и извади една кошница.
— Помислих, че може да сте гладен, и затова ви донесох нещо за хапване.
Смаяният доктор издърпа стола зад бюрото и уморено се отпусна върху него.
— В края на работния ден в „Сейнт Бартоломю“ обикновено не мога да си спомня кога съм ял за последен път.
Тя му подаде все още топло парче пай с месо. Препечената му коричка изхрущя апетитно, когато той заби зъби в нея. Плънката бе говеждо с гъби. Великолепно! Той отхапа още една хапка и усети как силата му се възвръща. Наистина се нуждаеше от храна, а не от уиски. Храна вместо моментно забвение.
— Вие няма ли да ми правите компания? — попита хирургът, когато тя извади кана с бира и му наля една халба.
— Надявах се, че ще ме поканите.
Двамата заедно изследваха съдържанието на кошницата за пикник. Освен пая с месо и бирата, тя бе донесла хляб, сирене, туршия от мариновани лукчета и топли бисквити с конфитюр от праскови. Всичко бе вкусно и не изискваше много прибори за ядене.
Като изяде и последната бисквита, Иън напълни отново халбата си с бира.
— Сега, след като вече отново се чувствам човек, ми хрумна да се запитам какво правите тук.
Сали започна да разчиства остатъците от храната.
— Когато Дейвид ми каза, че повече няма да го посещавате, осъзнах, че не съм ви благодарила, както подобава за това, че спасихте живота му.
— Обичам практичните благодарности — усмихна се той. От седмици не се бе чувствал така отпочинал. — Знаете ли, това, което ми казахте преди известно време, беше напълно вярно. Аз съм само един инструмент. Правя каквото е по силите ми, но понякога излекуването на някой болен не зависи изцяло от професионалните ми умения.
— Не очаквах подобно мистично твърдение от човек на науката.
— На повърхността може и да съм рационалист, но дълбоко в душата си оставам див и мистичен келт. — Погледът му се плъзна по спретнатата й и добре облечена фигура. — Но една уважавана английска лейди едва ли ще го разбере.
Сали затвори кошницата и стана.
— Внимавай кого наричаш англичанка, момко. Майка ми беше от Уелс, истинска келтка, също като теб. — Приближи до бюрото с пакет в ръка. — Увих хляба и сиренето в хартия, за да се запазят още няколко дни. На пациентите ви няма да навреди, ако от време на време се храните.
Оглеждаше бюрото за свободно място, където да остави храната, тъй като не искаше сиренето да изцапа документите му, когато един плик привлече погледай. Веждите й се смръщиха, щом прочете на глас: „За благородника Иън Кинлок“.
Взе плика и го наклони към него.
— Съжалявам, но привлече вниманието ми. Сигурен ли сте, че сте див келт?
Хирургът се изчерви. Не би повярвала, че е възможно, ако не го бе видяла с очите си.
— Майка ми настоява да се обръщат към мен по този начин — обясни той. — Баща ми е лорд на Кинтайър. Майка ми редовно ми пише писма, в които настоява да се откажа от всички тези медицински глупости и да се върна вкъщи, за да живея като истински Кинлок.
— За да убивате безпомощни животни и да проиграете на комар състоянието си — отбеляза Сали, спомняйки си онова, което й бе казал онази вечер в кръчмата.
— Да, братята ми са специалисти в подобни занимания. Трябва да призная, че нито един от тях не е пропилял на комар семейното наследство и по свой начин те са добри момчета. Двама от тях са офицери като брат ви. Но ние сме различни като огъня и водата.