Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
— Всичко това звучи мило и романтично, но как се запознахте?
— Беше много любезно от твоя страна да ни засвидетелстваш уважението си, лельо Елвира, но не мога да ти позволя повече да уморяваш съпруга ми — твърдо отвърна Джослин, решила, че представлението и без това е стигнало твърде далеч. Отдръпна се от Дейвид и разклати шнура на звънеца.
Дъдли се появи почти незабавно. Джослин подозираше, че при по-близка инспекция ще открие шпионска дупка в ухото му.
— Моля те да съпроводиш графинята до долния етаж. Съжалявам, че няма да те придружа, лельо, но със съпруга ми обсъждаме много важни въпроси. — Хвана Дейвид под ръка и запърха настойчиво с мигли.
След тази безцеремонна покана да напусне стаята графинята се извърна рязко и профуча така бързо покрай Дъдли, че перата й го удариха през лицето.
Джослин изчака стъпките й да заглъхнат, след което се отпусна в креслото и избухна в смях.
— Сега вече знам защо не умряхте от раните си, майоре — рече тя, след като успя да си поеме дъх. — Очевидно сте роден, за да свършите на бесилката. Никога през живота си не съм чувала толкова полуистини накуп. Познавали сме се били „от цяла вечност“, как пък ли не!
— Това е резултат от юридическото ми обучение, скъпа. Опитният адвокат си служи ловко с думите, за да убеди всеки разумен човек, че черното е бяло. Ако си спомните думите ми, ще се уверите, че всъщност не съм казал каквато и да било лъжа. — Дейвид приседна на леглото и лека усмивка заигра на устните му. — Ако аз съм роден, за да свърша на бесилката, то пък вие сте родена, за да блестите на сцената на „Друри Лейн“. Бързо навлязохте в ролята си.
— Наистина много лошо от моя страна — отвърна Джослин без капка съжаление. — Но как може леля Елвира да си позволява да се държи по този начин в собствения ми дом!
— Винаги ли сте толкова „любезни“ една с друга?
— Тя се е омъжила за чичо ми, когато съм била на две години. Разказвали са ми, че когато сме се срещнали за пръв път ме вдигнала на ръце, за да демонстрира майчинския си инстинкт, а аз съм я ухапала по носа. Оттогава отношенията ни непрекъснато се влошават.
Той се усмихна.
— Лейди Кромарти беше права. Вие наистина сте безсрамница.
Джослин му се усмихна най-невъзмутимо.
— Желанието ми да купя земя е най-важната причина да запазя наследството си, но ако трябва да съм честна, втората причина е твърдото ми намерение да не позволя на леля Елвира да се добере до него. — В този миг й хрумна една мисъл. — Ако анулираме брака си, тя ще може ли да оспори с основанието, че всъщност не съм била омъжена?
Дейвид сви рамене.
— По принцип всеки може да съди всеки за всичко. Не мисля обаче, че тя може да спечели, но предполагам, че ще е по-добре да обсъдите подробностите с вашия адвокат. Как смятате, чичо ви ще ви призове ли в съда? Дори и да не спечели делото, борбата ще бъде прекалено скъпа и болезнена.
— Уилъби вероятно ще направи това, което Елвира желае. Той е мил и приятен човек, но е под чехъл. — Младата жена се замисли за вероятността от съдебно дело. Време бе да се консултира с адвоката си Джон Крандъл. Във всеки случай един граждански процес за имуществен спор няма да бъде толкова ужасен, колкото едно бракоразводно дело.
Посещението на Елвира я накара да се замисли за бъдещето.
— Какво ще правите, след като се освободите от формалния ни брак?
— Още не съм мислил за това. Вероятно ще се върна в армията. Мисълта за гарнизонна служба не ме въодушевява особено, но не съм сигурен, че ставам за друга работа. — Майорът се усмихна тъжно. — Разбира се, в армията може и да не ме искат. Сега, след като Бонапарт е окончателно победен, ще се намали численият състав.
Тя се намръщи.
— Струва ми се нечестно, ако мъжете, които спасиха Англия, бъдат изхвърлени като… непотребни вещи.
— Ще приемаме живота по-лесно, ако не очакваме всичко в него да бъде честно.
На вратата се почука и Дъдли влезе в спалнята.
— Дошъл е доктор Кинлок, за да види майор Ланкастър.
Кинлок влезе почти веднага след иконома, крачейки с обичайната си припряност. Рунтавите му вежди се повдигнаха при вида на уютната сценка, разкрила се пред смаяния му поглед.
— Мислех днес да се отбия по-рано, но по всичко личи, че загрижеността ми за здравето ви е била напразна.
При появата на хирурга Дейвид се изправи.
— През следващите две седмици може и да не мога да яздя или да марширувам тридесет километра, но се чувствам добре. Напълно.
— Вашето мнение не се брои, майоре — усмихна се Кинлок. — Аз съм лекарят и аз ще кажа дали сте добре или не.
Джослин разбра, че хирургът се кани да го прегледа и се изправи.