Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
— Опасявам се, че точно това заявих. — Внезапно надменната дама с лед във вените изчезна и на нейно място се появи уплашено момиче, заловено в измама.
За изненада на Сали, брат й избухна в бурен смях.
— Не съм виждал по-глупава женска свада!
В него се впериха два чифта разярени женски очи. Разбира се, Сали отново се оказа по-бърза в реакциите си:
— Какво искаш да кажеш?
— Вие двете сте най-способните и най-деспотичните жени, които познавам. Съвсем естествено е, когато кръстосате шпаги да демонстрирате най-лошите си черти. — Той поклати глава с насмешлива гримаса. — Който твърди, че жените са по-слабият пол, явно не се е сблъсквал с вас двете. На бедния мъж не му остава нищо друго, освен да се съгласява с всичко и да се надява да не бъде изподран от ноктите ви.
— Не вярвайте нито на дума от брътвежите му! — кисело осведоми Сали надменната аристократка. — Обикновено Дейвид е разумен, в сравнение с повечето мъже, но когато си науми нещо трябва да се вдига бяло знаме.
— Вече забелязах тази особеност на характера му — недоволно присви устни лейди Джослин. — Всъщност ние двете като че ли за пръв път сме на едно мнение.
Сали неловко се усмихна и скептично процеди:
— Което не ме радва особено.
Дейвид пое ръката на сестра си в своята длан.
— Сали, струва ми се, че прекаляваш. Сигурно си въобразяваш, че лейди Джослин е твой враг, предвид необичайните обстоятелства около нашата сватба. Само че грешиш. Ако тя искаше да ми причини зло, снощи можеше да ме остави да се прекатуря през перилото на коридора пред стаята ми. Тогава тя наистина щеше да овдовее много скоро.
Сали трепна изплашено, защото моментално си представи смъртоносното падане.
— Ти си бил на крачка от смъртта!
— Разсъдъкът ми бе помрачен и очевидно съм бил способен на всичко. Но Джослин ме опази от падането и ме отведе в леглото си. — Пристъпи към жена си, за да хване и нейната ръка. — През най-тежките дни от боледуването ми тя се грижеше лично за мен, макар че бяхме почти непознати. Не вярвам, че щеше да бди по-неотстъпно, дори и ако бяхме женени от двадесет години.
— Нима вие… наистина сте се грижили като медицинска сестра за моя брат, лейди Джослин? — смая се Сали.
— Да, макар че съм доста изненадана от това, че той помни такива подробности. — призна Джослин. — През повечето време не беше на себе си.
Пред очите на Сали изплува споменът от деня, когато те се бяха оженили. Тогава тя лекомислено бе отказала помощта й. При тези обстоятелства Джослин трудно можеше да бъде упреквана, че не бе предложила да отведат Дейвид в дома й. Сали явно се бе проявила като глупачка. Но въпреки това или може би точно по тази причина сега й бе дяволски трудно да погледне снаха си в очите.
— Дължа ви извинение. Това, което казах, беше отвратително.
Според Сали сега трябваше да се очаква, че непоносимо гордата и властна аристократка няма да пропусне възможността да сипе сол в раната на зълва си. Но вместо това лейди Джослин се задоволи със суха и унила констатация:
— Да, но не може да се отрече, че бяхте предизвикана от необичайните обстоятелства. Нека да забравим за случилото се.
Двете жени размениха предпазливи погледи през главата на Дейвид, който все още ги държеше за ръце.
— Вие притежавате удивителната дарба да ме изкарвате от нерви и ме принуждавате да изричам ужасни слова. Ако леля ми Лора ме бе чула, незабавно щеше да ме изпрати в леглото и за наказание да ме остави без вечеря за месец. Искате ли да се престорим, че изтеклата седмица не е съществувала и да започнем всичко отначало? — Тя й подаде с усмивка свободната си ръка. — Добре дошла. Колко е хубаво, че се отби при нас.
Сали отново забеляза онова, което наскоро й бе направило силно впечатление: лейди Джослин бе неустоима с прелестната си усмивка.
Не можа да се сдържи и също се усмихна в отговор, протягайки ръка.
— Здравейте, лейди Джослин. Името ми е Сали Ланкастър. Вярвам, че сте се омъжили по любов за моя брат. Моля ви да приемете моите поздравления.
Когато двете жени си стиснаха ръцете, Сали безмълвно благодари на брат си, че именно на него дължеше възможността да започне на чисто. Вече никой не можеше да я разубеди, че за самата нея е по-изгодно да разчита на лейди Джослин като на приятелка, вместо да я има за свой враг.
Глава 14
Примирието бе отпразнувано с чай и кейк. Сега Сали трябваше да признае, че под хладното държане на лейди Джослин се криеха топлина и добро сърце. Тя осъзна, че първоначалното й лошо мнение се дължеше на собствените й предразсъдъци. Да си роден в знатно семейство не означаваше непременно да бъдеш егоист. Богатите, също като бедните, може да притежават благороден дух.