Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Въпросът му я изненада.
— Със сигурност споразумението за издръжка ще бъде прекратено, след като скъпата лейди Джослин не се сдоби с мъртъв съпруг, за какъвто сключи сделката.
— Днес обсъждахме този въпрос с нея. Тя не възнамерява да анулира нашето споразумение. Женитбата й действително я улеснява да постигне целта си — да запази само за себе си наследството си. Разбира се, по-продължителното ми пребиваване в нейната къща създава и ще създава доста усложнения, но не чак толкова сериозни, защото се бяхме разбрали по всички въпроси.
— Нали вашият брак е само формален, за да се сдобие тя със законно основание да наследи баща си? — сърдито попита Сали. — Тази жена има ледено сърце.
Дейвид смръщи вежди, огорчен от прекалено бурната реакция на сестра си.
— Наистина ли никак не я харесваш?
Сали обаче заговори сковано, защото си припомни, че брат й всъщност не бе виждал проклетата си съпруга в истинската й светлина:
— Все още не я познавам достатъчно. — Замисли се за миг, търсейки някакви положителни черти в характера на снаха си. — Лейди Джослин отделя доста внимание на дома си и на прислугата си. Освен това беше така любезна да ми изпрати бележка тази сутрин, за да ме уведоми, че си започнал да се възстановяваш от зависимостта си от опиума, което бе огромно облекчение за мен.
Въпреки решението си да прояви повече възпитание и благост, все пак накрая Сали не успя да се въздържи и вметна с язвителен тон:
— Но кръвта ми закипява, честно казано, само при мисълта, че до края на живота си ще бъда принудена да я търпя, ако завинаги остане свързана с теб.
Дейвид още повече се намръщи. Тъкмо се канеше да й отвърне подобаващо строго, когато откъм вратата го прекъсна един отривист женски глас:
— Не е необходимо да се опасявате от това, госпожице Ланкастър. — Лейди Джослин влезе в стаята с вестник в ръка. — Ние с брат ви обсъдихме всички възможности за анулиране на нашия брак, така че кръвта ви може да продължи да циркулира необезпокоявано във вените ви.
Лицето на Сали пламна. Почувства се ужасно неудобно. За съжаление тя винаги бе по-добра в нападение, отколкото в извиненията, затова хапливият език отново бе пуснат в действие:
— Чудесно! Ако е възможно да се анулира бракът ви, предполагам, че вие повече няма да сте заплаха за живота на Дейвид.
— Сали, престани! — гневно извика той.
— Не се тревожете, майоре — спря го лейди Джослин с влудяващо спокоен тон. — Сестра ви не за пръв път ми отправя подобни обвинения. Прекомерната й загриженост за вас вероятно действа много възбуждащо на въображението й. — Тя остави вестника на масичката. — Мисля, че ще се зарадвате, ако хвърлите един поглед на последните известия. Моля ви да ме извините, че прекъснах братския ви разговор.
— Моля ви, почакайте, лейди Джослин — обади се Дейвид. Подразнена още повече от властната нотка в тона на офицера, домакинята го изгледа хладно.
— Да, слушам ви, майор Ланкастър.
Сали не можеше да отрече умението на лейди Джослин да демонстрира вродените си аристократични обноски, когато бе най-необходимо. Човек можеше да си представи колко поколения от рода Кендъл преди нея са били нужни, за да наследят техните потомци това изтънчено изкуство да бдят над фамилната чест. Нямаше съмнение, че в този миг предшествениците й биха се гордели с нея.
Дейвид обаче не се отказваше така лесно от плановете си.
— Вие двете защо не приберете кинжалите си?
Надвисна неловка пауза, прекъсната, след продължителен размисъл, от леденото прецеждане на лейди Джослин:
— Вашата сестра си е втълпила, че застрашавам съществуването ви. Или че се забърквам в сантиментална история с вас. Очевидно има склонност да вижда опасности там, където ги няма.
Сали повече не можеше да се сдържа.
— Опасности, където ги нямало, така ли! Дейвид, никак не ми се искаше да го научаваш, но трябваше насила да я убедя да те приюти в къщата си. След като получи онова, което искаше, да те ожени за себе си, тя не искаше нищо друго, освен да издъхнеш в онази отвратителна болница, за да не затрудняваш егоистичното й живуркане.
Вцепенен от изненадата, Дейвид мрачно изгледа съпругата си.
— Вярно ли е това?
Сали обаче още не бе свършила.
— Когато ми връчи първата четвърт от годишната ми издръжка, аз я попитах дали това не са тридесет сребърника. — Измери снаха си с гневен поглед. — Твоята скъпа женичка ми отвърна, че среброто било само за простолюдието, а пазарувала винаги в злато.
— Наистина ли сте казали това? — удиви се Дейвид. Сега бе ред на лицето на лейди Джослин да се покрие с ярка червенина.