Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
Когато погледнах отново, той бе пъхнал ръката си в каляската. Извади нещо, приличащо на пазарска чанта, и бързо се върна до комбито. Отвори задната врата, сложи торбата на пода и затвори вратата. После влезе в колата, запали фаровете и двигателя.
През това време аз спринтирах обратно през клетките на животните. Не исках да ни засече на излизане от улицата. Едната от мечките се надигна, докато минавахме покрай клетката й.
Ози и аз стигнахме края на парка тъкмо когато комбито завиваше зад ъгъла. Клекнах в храстите, притиснах надолу Ози, докато мине колата, а после изтичахме през улицата към таксито. Фарина бе обърнал колата, докато ме чакаше.
— Удачна мисъл — похвалих го аз и се строполих на задната седалка.
Фарина запали двигателя и отново последвахме комбито.
— Помислих си, че отново ще се върне по този път — обясни той. — Залегнах, когато той мина покрай мен. Нищо не е видял, лейди.
Следвахме колата по авеню „Девън“. Той зави наляво и се отправи към езерото. Ози бе показал главата си през прозореца, наслаждавайки се на лекия бриз.
— Не си от ЦРУ, нали? — попита Фарина.
— Не, нямам нищо общо с тях. Остави повече разстояние между колите — казах аз. — Не искам да разбере, че го следим.
Комбито излезе на крайбрежната улица и се насочи на юг. Последвахме го към центъра. То намали скоростта си и се насочи към подземния гараж на сградата „Крайбрежна кула“, където бях със Синди тази сутрин.
Подадох няколко десетдоларови банкноти на Фарина, а после Ози и аз се затичахме към вратата на гаража. Натиснах копчето в стената, гаражната врата се плъзна и се отвори със скърцане.
Намерихме комбито на по-долното ниво, паркирано на мястото за гости. Бе празно и заключено. Пазарската чанта я нямаше. Върнахме се на главното ниво на гаража и аз се опитах да отворя желязната врата към сградата. Заключена. Ключалката бе с панелче за цифри като на телефон за набиране на секретната комбинация, която отваряше вратата. Опитах няколко случайни комбинации. Никакъв резултат.
— По дяволите — ядосах се аз.
Отново се върнахме при комбито. Погледнах номера му и го запомних. Може би живееше в тази сграда.
Седнах на пода и си опрях гърба в една бетонна колона три редици по-нататък от комбито. Скриваше ме един „Линкълн-Континентал“. Ози отпусна глава в скута ми. Трябваше да изчакаме и да видим дали нашият преследван няма да се върне отново.
Един час по-късно един от охраната на сградата ме събуди. Изправих се. Комбито все още бе тук.
— Трябва да се махнете оттук, мис. Вие и кучето ви.
Не можах да измисля добро обяснение, което да му предложа в замяна на факта, че ме е намерил заспала в гаража в четири часа и тридесет минути сутринта, за да ме остави тук долу заедно с кучето ми. Като вземем предвид и дрехите ми — стари джинси и тениска, баскетболни обувки и шал, — се съмнявах, че въобще ще ми повярва.
— Хайде, Ози — казах аз и ние си тръгнахме.
Глава 17
— Харесва ли ти книгата? — попита Пол Мейсън. И двамата ядяхме палачинки в кафенето на улица „Мейн“ в квартал Еванстън. Бе осем часът и петнадесет минути сутринта. Нуждаех се от още кафе, за предпочитане венозно.
— Истина ли е?
Пол присви рамене.
— Може би само някои неща. Наистина е съществувал град Ханаан в Масачузетс. Основан през 1679 година. Негов свещеник е бил наистина Уинтроп Марвел. Изчезнал е в края на XVIII век, като дузина други селища в Масачузетс. Останалата част от историята никога не е била потвърдена. Повечето историци смятат, че брошурата на Шпрингер е чиста измислица.
— Откъде знаеш всичко това?
Пол бе облечен с тъмносиньо поло и избелели панталони в цвят „каки“. Аз бях с мека памучна блуза и плисирана пола.
— Защото завърших колежа „Барет“ през 1976 година — каза той. — Както ти обясних, всеки посещавал колежа между 1950 и 1980 година имаше възможността да слуша курса на Хенри Абът за историята на колониална Америка. Лекцията за Ханаан бе връхна точка в този курс. Той я изнасяше в параклиса „Плимптън“ и стотици студенти всяка година я посещаваха.
— За какво бе тая лекция?
— Поуката бе за опасностите от доверяване на вторични източници. Брошурата на Амброуз Шпрингер е вторичен източник, тоест тя е интерпретация или описание на първични източници — дневници, писма и други такива. Изводът на Хенри Абът бе, че не можеш да пишеш исторически книги, ако се опираш на вторични източници.
Пол се усмихна.
— Основен урок за начеващия историк — продължи той, — обаче не най-възбуждащата тема за аудиторията. Но Хенри Абът не бе обикновен професор по история. Бе огромен, жизнерадостен мъж с гъсти вежди и мустаци като на морж. Лекцията му за Ханаан бе хипнотизираща. Представяше ни я като детективска история, а той изпълняваше ролята на детектива. Абът започваше да разказва версията на Шпрингер за лотарията на Ханаан, а накрая пускаше и добавката с полковник Шоу — за предположението, че лотарията е оцеляла през вековете, като е действала тайно и е контролирала съдбите на милиони американци. Прекрасна храна за колежани, нали?