![Ричард Лъвското сърце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/4/2/9/9/richard-lvskoto-srce-bg-download.jpg)
Ричард Лъвското сърце [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Серия: tales of the crusaders #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Донева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:
— Хеким! — каза шотландският рицар. — Ти си добър човек, ти спаси живота на Ричард Английски и на клетия ми оръженосец Строкен. Затова те слушах търпеливо. Но ако същото ми беше казал някой друг мюсюлманин, без много приказки щях да му отговоря с удар на камата. Заради твоята доброта ще ти дам един съвет, Хекиме: нека сарацинът, който предлага на Ричард брак между принцесата от рода на Плантагенетите и владетеля на прокълнатия от Бога сарацински народ да си сложи по-як шлем, за да защити главата си от бойната секира, разсякла крепостната врата на Акра. Ако не постъпи така, не ще можеш да излекуваш неговата рана.
— Значи ти окончателно си решил да останеш тук? — учуди се лекарят. — Помни, ти си обречен на сигурна смърт, а в същото време твоят закон, както и нашият, забранява на човека да погубва сам живота си.
— Пазил ме Бог от такава постъпка! — възкликна рицарят и се прекръсти. — Но в същото време законът ни забранява да избягваме наказанието, което сме заслужили със своето поведение. Ти изобщо не цениш верността, Хеким. Вярвай, започвам да съжалявам, че ти подарих доброто си куче. Ако то оцелее, ще има господар, който не разбира качествата му.
— Подарък, за който съжаляват, се връща — произнесе Хеким. — Но ние, лекарите, не можем да върнем болния, преди да е оздравял. Когато кучето се съвземе, ще бъде твое.
— Остави ме на мира, Хекиме — каза сър Кенет. — Хората не разговарят за хрътки и соколи, когато са на крачка от смъртта. Нека да остана сам — искам да си припомня греховете си и да се помиря с небето.
— Добре, оставям те с твоя инат. Мъглата скрива пропастта от тези, които ще паднат в нея.
Арабинът бавно се отдалечи, като се обръщаше от време на време, сякаш очакваше рицарят да се опомни, да му извика или да му махне с ръка — да го върне обратно. Най-сетне фигурата му, увенчана с чалма, се изгуби сред шатрите, вече осветени от първите бледи лъчи на изгрева. Луната посърна и вече не светеше.
Макар че думите на Адонбек не направиха впечатлението, което лекарят беше очаквал, въпреки това те пробудиха у шотландеца желание за живот. Преди този разговор той се смяташе за опозорен и искаше само да умре — животът му приличаше на омърсена дреха, която час по-скоро трябва да хвърли. Сега започна да си припомня разговорите си с пустинника и отношенията между отшелника и Ширкоф (наричан още Илдъръм). Всичко това сякаш потвърждаваше думите на лекаря за тайната шетня около предлаганото примирие.
— Този лъжец в одеждите на благочестив монах! — мислено възкликваше рицарят. — Този белокос лицемер! Той ми беше говорил нещо за неверник съпруг, който можел да бъде привлечен в истинската вяра от жена си християнка… Знам ли? Може би този изменник да е показал на прокълнатия от Бога сарацин хубостта на Едит Плантагенет, та мюсюлманското куче сам да прецени дали е достойна принцесата да бъде допусната в харема на неверника. О, ако този Илдъръм, или както и да се казва, ми паднеше пак! А нали го бях стиснал в ръцете си по-здраво, отколкото хрътката захапва заек! Този път вече няма да го изпусна, за да не може повече да изпълнява поръчения, които заплашват със срам честта на християнски крал и добродетелите на християнска девойка. Скоро ще умра… Остават ми не часове, а минути, но докато съм жив, докато дишам, трябва да сторя нещо, и то час по-скоро!
Рицарят седя замислен няколко минути, сетне хвърли шлема, изтича надолу и се запъти към шатрата на крал Ричард.
Петнайсета глава