Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Качвай се горе — пошепна дребосъчето. — Тук до мене леглото е свободно.
Незнайко бързо се покатери горе.
— Ти се дръж по-близо до мене, Незнайко — каза черноокото дребосъче. — Аз ще те защищавам, защото изглежда че ти наистина си някъде отдалече и съвсем не си запознат с тукашните обичаи.
— Как се казваш? — попита Незнайко.
— Името ми е Мигс, но можеш да ме наричаш просто Мигача.
Незнайко си легна и тъкмо щеше да заспи, когато изведнаж си спомни за Шишко.
— Майчице! — извика той. — Ами че Шишко остана там!
— Какъв Шишко? — учудено попита Мигача.
Незнайко почна да му разкажа как са летели в ракетата с Шишко. Мигача рече:
— Ти не казвай засега никому нито дума за това. Те и без това няма да ти повярват и само ще си навредиш. Всичко трябва да се прави с разум. Според мене, тук няма да те държат дълго. А ние ето какво ще направим. Ще ти дам писмо до едно сигурно дребосъче. Щом се освободиш, ще отидеш право при него. То ще те приюти на първо време, а после ние с тебе ще се срещнем и ще уредим една работа. Не се безпокой, всичко ще се оправи: и на Шишко ще помогнем, и ние ще спечелим от това. Аз имам вече в главата си готов план…
Мигача искаше да каже още нещо, но в този момент очите на Незнайко се затвориха и той заспа така дълбоко, както отдавна вече не беше спал.
Това беше неговата първа нощ на Луната.
Единадесета глава
Освобождаването
На сутринта страшен шум разбуди Незнайко.
— Ставай! Събличай се! Строй се в редици! — оглушително ревеше някакъв неприятен, гъгнив глас.
След като отвори очи и постепенно дойде на себе си, Незнайко се огледа наоколо и разбра, че гласът принадлежеше на застаналия до вратата полицай Дригел. Той държеше в ръце малък апарат, който на пръв поглед приличаше на радио с високоговорител. Дригел изкряскваше думите право в апарата и високоговорителят усилваше гласа му до такава степен, че беше невъзможно да го слушаш, без да изтръпнеш от страх.
Мигача видя, че Незнайко се е събудил, и рече:
— Ставай бързо и се събличай!
— Че защо да се събличам?
— Ще видиш. Но побързай, защото ще се измокриш с дрехите.
Без да каже ни дума повече, Мигача се съблече, остави дрехите си на нара и скочи долу. Незнайко последва неговия пример. Щом се озова на пода, той видя, че всички дребосъчета бяха застанали вече голи-голенички между лавиците.
— Зад тил! Мирно! — продължаваше да се напъва Дригел.
Когато се убеди, че всички дребосъчета са слезли от наровете, той натисна едно от бутончетата, които се намираха до стената в коридора, до самата врата. В същия миг Незнайко видя, че всички нарове заедно със стойките, на които те се крепяха, почнаха да се спущат в четириъгълните отвори, зинали на пода. Не измина дори минута и цялото помещение беше опразнено от наровете. Там останаха само голите дребосъчета. Щом наровете изчезнаха, отворите на пода се затвориха плътно отдолу. Като видя това, Дригел заключи вратата и натисна още едно копче. Изведнъж мощни струи вода бликнаха на всички страни от кръглите дупки, намиращи се по стените. Спасявайки се от тези струи, голите дребосъчета се пръснаха из помещението, но потоците вода ги настигаха навсякъде и ги събаряха на пода. Още неуспяло някое дребосъче да се изправи на крака, то отново попадаше под водната струя и отново биваше съборено. Като тичаха така насам-нататък и падаха, дребосъчетата се триеха с всички части на тялото си в стените и пода, блъскаха се помежду си, по неволя се търкаха едно о друго и по този начин хубавичко се измиваха.
Управата на затвора беше наредила къпането да става в самото помещение, за да не харчи пари за построяването на друго специално за миене и да не води арестантите на баня, защото това щеше да струва пари. Освен това някои от тях можеше и да избягат.
Докато дребосъчетата извършваха гореописаната водна процедура, дрехите им и наровете, на които те спяха, бяха подложени на тъй наречената санитарна обработка, сиреч опушваха ги със специални отровни газове, които убиваха дървениците, бълхите и други вредни паразити. Това се правеше, разбира се, не защото полицията кой знае колко се грижеше за удобствата на арестуваните дребосъчета. На полицията й беше съвсем безразлично дали бълхите хапеха или не хапеха арестуваните. Цялата работа беше в това, че щом в дранголника се развъдеха дървеници или бълхи, те плъзваха из цялото полицейско управление и почваха да хапят самите полицаи, а това съвсем не им се нравеше.