Домина (Тайните на древния Рим)

— Знаеш ли какво е това, Парменон? Списък на обвинените в убийството на Юлий Цезар. Всички, участвали в него, са умрели от насилствена смърт. Аз няма да споделя съдбата им. Ще се държа като уплашен заек и ти препоръчвам да направиш същото. Ако и когато ударът бъде нанесен, стой надалеч. Погрижи се малкият Нерон да бъде в безопасност, а аз — той се усмихна — да бъда открит в някое ъгълче на двореца, треперещ от страх. Ако това стане, всичко ще бъде наред. Останалото — той разпери ръце — е в ръцете на боговете. А сега аз имам да описвам ръкописи, а ти — да планираш убийство.

Той стана и се отдалечи тромаво. Предполагам, че с човек като Агрипина всеки ден научаваш по нещо. Винаги съм смятал Клавдий за глупак, но тя не беше съгласна с мен. Беше си научила урока и подобно на чичо Клавдий, не издаваше намеренията си. Касий Херея беше по-различен: омразата му към императора се бе превърнала във всепоглъщаща страст. Когато паднеше нощта и шпионите ни оставеха на мира, ние се срещахме с другите заговорници в градините или сенчестите горички, където хората на Касий можеха да ни охраняват. Привлякохме и други трибуни от преторианската гвардия: Папиний, Азиатик, Кловин Руф бивш консул, както и сенатори като Балб. Паролата беше „свобода“ и денят на убийството избран — 24 януари, последният ден от игрите на Палатин.

Заговорниците бяха избрали мястото добре. В двореца беше издигнат импровизиран амфитеатър, пълен с тесни галерии и тунели. Заговорниците дадоха клетва да убият Калигула там, а ако се провалят, да се самоубият. Аз се превърнах в тяхна сянка. Единственият човек, за когото Агрипина искаше да се погрижа, беше Прогеон. Бях зървал ужасното създание само отдалеч. Сега всички го мразеха. Смятаха го за личния палач на Калигула, защото постоянно носеше със себе си списък с имената на онези, които императорът искаше да осъди.

Сутринта на двайсет и четвърти Касий уреди да седя в ложата на императора на игрите. Калигула беше в добро настроение — крещеше, жестикулираше и хвърляше монети на тълпата. Когато ме видя, ме повика и ме потупа по рамото.

— Омръзна ми да гледам нещастната ти физиономия, Парменон. Връщай се на Понтия. Кажи на онази кучка, сестра ми, че си мисля за нея по-често, отколкото би искала.

Целунах ръка на императора и се оттеглих. Хвърлих бърз поглед към Прогеон. Той изглеждаше нервен и неспокоен и аз се зачудих дали нямаше шпионин между Заговорниците. После Калигула отиде до импровизирания олтар и пожертва едно фламинго за късмет. Когато част от кръвта плисна върху тогата му, той я избърса и облиза пръстите си. После се върна на мястото си, като от време на време привикваше някой сенатор да целуне крака му.

Огледах се. Херея в пълно бойно снаряжение, напрегнат като тетива, стоеше до вратата, стиснал меча си. Убийството трябваше да стане в края на деня, но напрежението вече се усещаше. Станах и отидох при Херея.

— Трябва да го направим сега — казах. — Прогеон подозира нещо.

Херея поклати глава, бледото му лице беше обляно в пот. Погледнах към местата в ложата. Кастор и Полукс, както и други германи от охраната обкръжаваха императора. Сутринта измина. Боевете в амфитеатъра бяха вяли. Калигула се отегчи, прескочи парапета и слезе на арената, придружен от Кастор и Полукс. Той грабна меч и показа на един от гладиаторите как трябва да се бие. Противникът му, изпълнен със страх, коленичи и помоли за милост. Императорът изцвили от смях и заби меча си дълбоко в гърлото му. После, подпомаган от телохранителите си, Калигула се върна в императорската ложа.