Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
— Какви предзнаменования?
Клавдий въздъхна.
— Светкавица удари Капитолия — обясни той. — Както и Палатин. Ясновидецът Сула е пратил на императора съобщение да бъде внимателен. — Клавдий присви очи. — Писал му е да се пази от човек на име Касий. Но ние нямаме нужда от боговете, нали, Парменон, за да ни кажат, че ще има промяна? Не се тревожи, тук сме в безопасност. Шпионите трудно могат да подслушват разговорите в библиотеката, защото не могат да го правят явно. Това е най-удобното място за заговори. Хайде, кажи ми, участваш ли или не?
— Да.
Той оправи наметката на раменете си.
— Слушай внимателно, младежо. Агрипина ръководи всичко. — Той се усмихна на изненадата ми. — Не знаеш ли, че ми пише? Не се обиждай — утеши ме той. — Не ти е казала за в случай, че те заловят и измъчват. Не би те използвала като пратеник по същата причина. Калигула трябва да бъде убит и най-добрата възможност е, когато си тръгва от игрите или от театъра. Ако успеем да го отделим от охраната му, другите ще си свършат работата. — Той потропа с крак по пода като учител, който дава нарежданията си. — Касий Херея е главният заговорник. Калигула все още го обсипва с обиди — снощи го накара да целуне кутрето му, а после го завъртя по много неприличен начин. Страхувам се само, че Херея няма да се сдържи и ще удари преди да сме готови.
— Ти ще участваш ли? — подразних го аз.
В отговор Клавдий стана, направи ми знак да мълча и започна да преглежда ръкописите на един рафт. Мърморейки си, той свали един мазен свитък, пожълтял от времето.
— Знаеш ли какво е това, Парменон? Списък на обвинените в убийството на Юлий Цезар. Всички, участвали в него, са умрели от насилствена смърт. Аз няма да споделя съдбата им. Ще се държа като уплашен заек и ти препоръчвам да направиш същото. Ако и когато ударът бъде нанесен, стой надалеч. Погрижи се малкият Нерон да бъде в безопасност, а аз — той се усмихна — да бъда открит в някое ъгълче на двореца, треперещ от страх. Ако това стане, всичко ще бъде наред. Останалото — той разпери ръце — е в ръцете на боговете. А сега аз имам да описвам ръкописи, а ти — да планираш убийство.
Той стана и се отдалечи тромаво. Предполагам, че с човек като Агрипина всеки ден научаваш по нещо. Винаги съм смятал Клавдий за глупак, но тя не беше съгласна с мен. Беше си научила урока и подобно на чичо Клавдий, не издаваше намеренията си. Касий Херея беше по-различен: омразата му към императора се бе превърнала във всепоглъщаща страст. Когато паднеше нощта и шпионите ни оставеха на мира, ние се срещахме с другите заговорници в градините или сенчестите горички, където хората на Касий можеха да ни охраняват. Привлякохме и други трибуни от преторианската гвардия: Папиний, Азиатик, Кловин Руф бивш консул, както и сенатори като Балб. Паролата беше „свобода“ и денят на убийството избран — 24 януари, последният ден от игрите на Палатин.
Заговорниците бяха избрали мястото добре. В двореца беше издигнат импровизиран амфитеатър, пълен с тесни галерии и тунели. Заговорниците дадоха клетва да убият Калигула там, а ако се провалят, да се самоубият. Аз се превърнах в тяхна сянка. Единственият човек, за когото Агрипина искаше да се погрижа, беше Прогеон. Бях зървал ужасното създание само отдалеч. Сега всички го мразеха. Смятаха го за личния палач на Калигула, защото постоянно носеше със себе си списък с имената на онези, които императорът искаше да осъди.
Сутринта на двайсет и четвърти Касий уреди да седя в ложата на императора на игрите. Калигула беше в добро настроение — крещеше, жестикулираше и хвърляше монети на тълпата. Когато ме видя, ме повика и ме потупа по рамото.
— Омръзна ми да гледам нещастната ти физиономия, Парменон. Връщай се на Понтия. Кажи на онази кучка, сестра ми, че си мисля за нея по-често, отколкото би искала.
Целунах ръка на императора и се оттеглих. Хвърлих бърз поглед към Прогеон. Той изглеждаше нервен и неспокоен и аз се зачудих дали нямаше шпионин между Заговорниците. После Калигула отиде до импровизирания олтар и пожертва едно фламинго за късмет. Когато част от кръвта плисна върху тогата му, той я избърса и облиза пръстите си. После се върна на мястото си, като от време на време привикваше някой сенатор да целуне крака му.
Огледах се. Херея в пълно бойно снаряжение, напрегнат като тетива, стоеше до вратата, стиснал меча си. Убийството трябваше да стане в края на деня, но напрежението вече се усещаше. Станах и отидох при Херея.
— Трябва да го направим сега — казах. — Прогеон подозира нещо.
Херея поклати глава, бледото му лице беше обляно в пот. Погледнах към местата в ложата. Кастор и Полукс, както и други германи от охраната обкръжаваха императора. Сутринта измина. Боевете в амфитеатъра бяха вяли. Калигула се отегчи, прескочи парапета и слезе на арената, придружен от Кастор и Полукс. Той грабна меч и показа на един от гладиаторите как трябва да се бие. Противникът му, изпълнен със страх, коленичи и помоли за милост. Императорът изцвили от смях и заби меча си дълбоко в гърлото му. После, подпомаган от телохранителите си, Калигула се върна в императорската ложа.